КЪМ ЕДНО ПО-ДЪЛБОКО РАЗБИРАНЕ НА КАРМАТА

(Неизвестни и подценявани страни на Кармата)

Кубрат Томов

в. "Новата култура", 2000 г./бр.2

Известното за Кармата

Както е известно законът за Кармата е закон за причините и последиците. Според него всяко действие на даден човек - физическо, емоционално и мисловно - има безкраен ред разширяващи се в пространството и времето последици, част от които се връщат върху своя причинител, съхранявайки моралния или неморалния характер на даденото действие. Това връщане може да стане веднага, след време в този или в някой следващ живот на дадения човек. Такива последици за него имат и действията на други хора, насочени към този човек - с добра или лоша цел. Именно тези неизбежни последици представляват предопределеността в човешкия живот.

Разбира се, има и едно много по-дълбоко и по-общо ниво на предопределеност в живота на всеки човек и изобщо в света - това е програмата за дадената Вселена, създадена от Бога-Творец (Субстанцията) и вградена в абсолютно всяка частица на тоталната реалност.

Първа неразбрана или подценявана страна: неправене на Карма

Древната мъдрост казва, че има такъв тип човешко поведение, което не води до създаване на кармични задължения било за добро, било за зло. Две са главните характеристики на такова поведение: съзнателно неправене на зло и непривързаност към плодовете на деянието, което си извършил. Ключов термин е "съзнателно", т.е. съзнанието да не генерира определени сили и да не създава енерго-информационни структури, носещи кармични задължения за дадения човек. Има и едно важно допълнително условие: след твоя отказ от злото ти остава да правиш само добро, но то трябва да бъде извършено така, че в душата на получателя го да не остава чувство за обвързаност, признателност - тогава и другия човек няма да има кармични задължения към извършителя на доброто към него.

Тук интересен проблем е случаят, в който ти не успееш да предвидиш всички последици от даденото свое деяние и се получат отрицателни последици извън предвидените положителни. Според мен, поне до определено ниво на отрицателни последици, също не се създава кармична обвързаност в едната или двете посоки (извършител и потърпевш), а над това ниво тя е сравнително слаба, ако изобщо се яви. Много важно е познанието за всички последици от всички наши действия!

Втора страна - особеност на Кармата: нейното отслабване или премахване

Съдбата на всеки човек е сложен резултат от двете главни групи фактори: предопределението (по силата на собствените и на други хора действия) и свободна воля. Последната може да промени всяка кармична предопределеност, но при наличието на две трудни условия - ЗНАНИЕ за кармичното събитие и за начините за отслабването или премахването му, ВОЛЯ и съответните условия за това - необходимата психическа, съзнателна, физическа и пр. енергия и упоритото им прилагане до края. Враговете ни тук: НЕВЕЖЕСТВО И МЪРЗЕЛ. Тук и навсякъде трябва да развиваме чувството БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО - за да оценяваме правилно всичко, което стига до нас, каквото и да изглежда на пръв поглед: малко или голямо, важно или маловажно. Много често нещата далеч не са това, което изглеждат.

Трета особеност на Кармата: аморе фатум (любов към съдбата си)

Психологията е разкрила една доста странна страна на човешката психика и характер: нейната привързаност и даже нейната любов към собствената си съдба - каквато и да е тя! Днес можем да дадем обяснението на тази особеност. Просто при подготовката на душата за ново раждане нейните ръководители и учители - Господарите на Кармата - дават възможност на дадената душа да види различни възможности за дадения живот с плюсовете и минусите им. Оптималния избор на вариант на съдбата според мен е оптималния компромис между нуждата да се изплати възможно повече от кармичните задължения и да се постигне възможно повече от нашите желания, мечти, планове и пр. Разбира се, може едното да доминира значително - пак със съгласието на душата.

С други думи душата е избрала съдбата си на високо ниво на информираност и свободна воля и е трудно в реалния живот да поиска да я промени, ако е твърде голям товара от трудности и страдания. Затова за душата е трудно да събере необходимата енергия за промяна на Кармата - душата не е вътрешно монолитна с това ново свое желание, предишното й решение "отвъд" (преди раждането) е на много високо и, следователно, енергетично равнище.

Разбира се, поне част от желанията и опитите на душата да промени съдбата си може да са планирани преди раждането и да представляват едни от трудните и важни уроци за развитието на човека.

Четвъртата особеност-страна: Кармата като цензор (цензура)

Очевидно е, че предопределеността на дадено събитие в живота на човека (и на кое да е разумно същество) (успех, неуспех, болест и пр.) означава ангажирането на огромни и разнородни космически енергии, гарантиращи изпълнението на предопределението. Това са енерго-информационни структури, които организират събитията и процесите, необходими за предопределението, за неговото сбъдване - изпълнение.

Да видим главните характеристики на кармичните сили, осигуряващи изпълнението на кармично предопределеното събитие.

Космическите енерго-информационни сили, осигуряващи изпълнението на Кармата, очевидно и преди всичко притежават РАЗУМЕН ХАРАКТЕР. Проблемът "що е разумност, разум?" е отделен и много важен! Тук само ще кажем, че това е способността на дадено нещо (живо или друго същество и вещество) да съществува в дадена среда като в своя среда - да я познава на някакво ниво (не непременно съзнателно!) и да може да се адаптира към промените в нея, но и да предизвиква желани за себе си промени. Това е най-общото разбиране на понятието "разум, разумност" и показва, че то е характеристика на абсолютно всички неща във Вселената - без никакво изключение. Самата Вселена е разумна. Та нали всичко е създадено от един Свръхразум! В разбирането за разумността влиза и наличието на цели (съзнателни или не), представляващи всъщност програми за определени действия, да има енергия за реализирането им, да има и адаптивност към условията и обстоятелствата в реалността, които са извън това нещо.

Програмите за действие предполагат информационно и енергийно осигуряване, което пък налага поредица от следствия на всяко действие на даденото нещо, водещи го към целите му. Напомням, че в най-дълбоката същност на всяко нещо се намира програмата, вложена там от Създателя му и определяща смисъла на неговото съществуване. Самите цели означават и способност за целеполагане - най-дълбокото целеполагане се осигурява от Бог и е записано във всяка частица на реалността, засягащо всичките й равнища, аспекти, страни и пр.

В моята книга "Теория на качеството" аз съм отговорил на въпроса за главната цел - смисъла - на съществуването: СЕБЕПОЗНАНИЕТО, което се осъществява чрез ТВОРЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ на всяко нещо и субективно - вътрешно - се изживява като ЕКСТАЗ. Това е и кратката ФОРМУЛА НА БИТИЕТО: СЕБЕПОЗНАНИЕ ЧРЕЗ ТВОРЧЕСТВО РАВНО НА ЕКСТАЗ.

Тук много важно е да се знае и разбира, че програмата на едно нещо за действията и целите му - в широкия смисъл на живота му - всъщност е самата пространствена и времева организация и структура на това нещо. Това по същество е неговата системност и то определя всички качества и свойства на даденото нещо. И понеже всяко нещо има организация и структура, значи всяко нещо има една или друга степен и форма на разум, на разумност - както обосновахме вече по друг начин разумността.

При тази ситуация очевидно кармичните сили имат важни функции, за да може успешно да реализират целта си - предопределението под формата на едно или друго събитие, процес, резултат и пр. Първата функция е на цензор, на цензура. Кармичните сили се стремят да цензурират информациите - съобщенията, които идват до човека и могат да променят предопределението. Цензурата се осъществява поне по два начина: изкривяване на съобщенията (пряко или чрез вмъкване на дезинформация и объркващи съобщението информации); въздействие върху възможностите на човека да приеме и разбере правилно съобщението (върху мозъка, подсъзнанието, съзнанието и нагласите му, неговите очаквания и предубеждения, върху екстразензурните възможности на човека).

В частност затова ясновидците, медиумите, контактьорите, собствените сънища и интуицията на дадения човек много често дават противоречива информация, в която истината става трудна за отделяне. В случая, както и в целия живот на човека, са необходими висока степен на будност на съзнанието, знания и умения за мислене и разграничаване на истината и лъжата, на възможното и невъзможното, на важното и маловажното. С последните неща аз всъщност давам част от главните характеристики на мъдростта, на мъдрия човек.

Пета особеност на Кармата: нейната самозащита срещу промени

Очевидно цензурата от страха на кармичните сили с форма на самозащитата им срещу промени на предопределеното - това е втората функция. Втора форма на тази защита е туширането и отлагането на последиците на онези дейности на дадения човек, които волно или неволно могат да променят предопределеното. Тези действия са насочени в съзнанието на човека към други цели или пряко към промяна на съдбата му, те може да са и просто глупостите и случайните хрумвания по други причини, които неща човек редовно прави. Колкото по-силно предопределение тези действия могат да променят, толкова повече се забавят и отлагат последиците им, които именно променят предопределението. Така разбираме защо нерядко много наши действия не дават очакваните резултати веднага, а те или се отлагат далеч в бъдещето, или изобщо не настъпват. Тази самозащита на Кармата срещу промени в себе си е и наша защита - макар и временна - срещу глупостите, които често вършим: те просто не дават забележими резултати изобщо или ги отлагат далеч в бъдещето. Така всъщност се създават нови кармични обременености и по някакви закони те се вплитат в старите в подходящи времена, форми и начини.

Шеста особеност-страна: Кармата като разумно нещо

Цензурата и защитата от страна на кармичните сили срещу промени на предопределеното са очевиден признак на целенасочеността и адаптивността им като аспекти на разумността им.

Естествен е и въпроса каква е физическата структура на нещото, наречено Карма или "Кармични сили". Очевидно неговото енерго-информационно ядро и стълб е действието, чиито последици тези сили ще осигурят в подходящото време и условия. Това вероятно е силно енергетизирана и сложна финоматериална форма, съдържаща мислите, чувствата и информационния еквивалент на физическото събитие, за чиито последици става въпрос. Фините равнища на тази форма се разпространяват на общо основание в цялата Вселена и я променят, готвейки я в бъдеще да реализира последиците на действието.

Тази форма ще наречем "кармична форма". Тя е енергетизирана поне по три линии: от енергията на извършителя на действието (физическа, емоционална, мисловна и пр. енергия), от енергията на засегнатите от действието (реакциите им) и от енергията,осигурявана от закона за Кармата. Последната изпълва в разсеян и недиференциран вид цялото пространство и се конкретизира във формата веднага с нейното създаване при съответното действие.

Ядрото на кармичната форма е относително локализирано вероятно в неразрушимото кармично тяло на човека. Нейната фина информационно-енергетична структура е разлята в цялото пространство и взаимодейства резонансно с всички обекти и процеси, свързани информационно-смислово с кармичната форма - с предопределеното от нея бъдещо събитие. Така Кармата, чрез своята кармична форма, е организатор и реализатор на събития, водещи към това бъдещо събитие. Организирането е на ментално, астрално и физическо поле и се изразява не само в цензурата и защитата, но и в концентрирането на необходимите енергии и в промените на целите и последиците на другите участници в междинните събития в посока на предопределеното. Така Кармата си служи и с други хора за своята реализация, променяйки повединието им чрез едни или други техни хрумвания, "озарения", неосъзнати и неовладяни импулси и пр. Това важи и за самия човек, бъдещия обект на предопределеното. В този ясен смисъл Кармата планира и реализира определени събития.

Седма характеристика: Съзнанието - по-силно от Кармата

В предопределеното събитие се изразходва енергията на Кармата, на дадената кармична форма - и тя се разрушава в цялата Вселена. Възможно е разрушаването й и чрез пряко въздействие върху нея. Това става просто чрез ясно осъзнаване на кармичното нарушение от страна на дадения човек, пълно вътрешно разкаяние за това и силно желание - заповед към себе си тази грешка да не се повтаря. Други средства са молитвата и медитацията.

Така става недвусмислено ясно, че енергията на съзнанието и на неговата е от много дълбок и мощен характер. Тази енергия, обаче, се проявява (при сегашното ниво на човека) само тогава, когато човекът е поставен в остро проблемна ситуация и това активизира творческия му потенцал. А ядрото на този потенциал са екстрасензурните сили на човека! Поставянето му в такава остропроблемна ситуация изисква относително висока степен на незнание, на неясното за тази проблемна ситуация, на причините й и пр. С това се дава и отговор на неизяснения в литературата и окултните учения въпрос - защо е необходимо човек да се ражда, забравяйки миналите си животи и отговарящите им кармични задължения. Ако те се знаят - съзнанието ги решава без усилие, а така необходимото напрежение на съзнанието - и мобилизиране на неговата мощна енергия! - става успешно и се получава пробив в непознатото, дълбинното.

Разбира се, раждането без съзнателна памет е временно. При по-високо развитие на човешкия дух той се ражда със спомени за миналите си животи, а мобилизирането на фундаменталните енергии на съзнанието ще става по други начини.

Заключение

Зад всички тези страни на Кармата се разкрива главният враг на човека - НЕЗНАНИЕТО, НЕВЕЖЕСТВОТО, ЛИПСАТА НА МЪДРОСТ в него. Като следствие идват разнородните страдания и трудностите изобщо пред развитието на духа в нас. Тези наши врагове се преодоляват чрез ПОЗНАНИЕТО И СЕБЕПОЗНАНИЕТО НИ, като последното е всъщност най-дълбокото познание - чрез него отиваме в най-големите дълбини на битието и вървим към Бога или Субстанцията - Първоосновата, Първосъздателят и Първоучителят на ВСИЧКО.

Самото СЕБЕПОЗНАНИЕ - ще повторя - се осъществява чрез ТВОРЧЕСКАТА НИ ДЕЙНОСТ, която е дейността по решаването на ВСЯКАКВИ ПРОБЛЕМИ И ЗАДАЧИ. А това творчество вътрешно се изживява от нас като една или друга степен на ЩАСТИЕ - във висшата му форма това е ЕКСТАЗ. Основните форми на екстаза са ТВОРЧЕСКИЯТ ЕКСТАЗ - при решаване на (лични, житейски, наумни, познавателни, социални, изобретателски и пр., и пр.) проблеми, СЕКСУАЛНИЯТ ЕКСТАЗ - когато са задействани всички дълбочини на душата и съзнанието на човека чрез събуждането и изживяването на любовта към другия, завършваща със сексуалния акт ( без любовта не се достига истинските висоти на сексуалния екстаз). РЕЛИГИОЗНАТА МОЛИТВА - тя ни свързва с цялата Вселена и с Бога - Субстанцията, Медитацията - също ни свързва с всичко на този и онзи свят.

Важно е да се разбира много добре, че всички тези дейности, водещи към една или друга форма щастието-екстаза, имат своите технологии и алгоритми. Те са хармонични системи от определени дейности и вътрешни състояния, съчетани оптимално с текуща адаптация, импровизация и малки "отклонения" в тях. Последното е конкретизация и индивидуализация на общите технологии и дава конкретна плът и кръв на тези дейности.

Ясно е, че на всичко това трябва да се учат всички хора и то трябва да врезе в образователната система във всичките й форми и равнища. То трябва да влезе и като вътрешна потребност на всяка душа и съзнание. Не е маловажно да се напомни, че посочените дейности имат като естествен и много голям резултат развитието и овладяването на екстрасензорните сили на човека - ядрото на творческия му потенциал! С това неговата преобразяваща творческа мощ нараства в огромна степен и той става наистина сътворец и съоправител на Вселената - т.е. чрез него се проявява на високо ниво творческата мощ на Бога-Субстанцията, която чрез това също се себепознава. Друг важен елемент на разглежданите въпроси е фактът, че Бог, поради огромната си творческа дейност, непрекъснато се намира в състояние на ВИСШ ЕКСТАЗ, който е и вътрешно иманентно състояние на всеки живот във Вселената, на всяко съзнание. Животът и съзнанието в най-дълбоката си основа са екстазни! Една от целите на развитието ни е да направим това да е непрекъснато състояние на нашия Аз, на Духа във всеки от нас.