ЗАКОН
за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план

Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 27.07.1999 г.

кн. 8/99 г., стр. 514 т. 4, р. 1, № 5

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план в системата на народната просвета.

Чл. 2. Държавното образователно изискване по чл. 1 определя условията и реда за завършване на една степен на образование и преминаване в следващата степен, както и характеристиките на общообразователния минимум и на учебния план.

Глава втора

СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ

Чл. 3. (1) Степените на образование осигуряват необходимото равнище на образованост, както и последователност и непрекъснатост на образованието.

(2) Степените на образование са основно образование и средно образование.

(3) Основната степен се осъществява в два етапа:

1. начален - с продължителност четири години (I - IV клас);

2. прогимназиален - с продължителност четири години (V - VIII клас).

(4) Средната степен се осъществява в един етап - гимназиален, с продължителност четири години (IХ - ХII клас).

Чл. 4. Продължителност на етапите, различна от посочената в чл. 3, ал. 3 и 4, се определя с наредба на министъра на образованието и науката в случаите, когато обучението се извършва:

1. във форми на обучение, различни от дневната;

2. в профилирани гимназии, в спортни училища и в училища по изкуствата;

3. в специални училища за ученици с хронични заболявания и специфични образователни потребности.

Чл. 5. Завършването на съответната степен на образование гарантира усвояването на общообразователния минимум, както и на знания и умения, съответстващи на интересите и индивидуалните възможности на учениците.

Чл. 6. (1) Завършилите началния етап на основно образование получават удостоверение за завършен IV клас.

(2) Основно образование се придобива след завършен прогимназиален етап и се удостоверява със свидетелство.

(3) С държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 5 и 10 от Закона за народната просвета се утвърждават образците на документите по ал. 1 и 2.

(4) Завършилите основно образование имат право на обучение в следващата степен на образование, на професионално обучение, както и да упражняват професии, за които се изисква основно образование.

Чл. 7. (1) Средно образование се придобива след завършен ХII клас и успешно положени три държавни зрелостни изпита - по български език и литература, по обществени науки и гражданско образование и по един учебен предмет съгласно учебния план.

(2) За придобиване на професионално образование освен държавните зрелостни изпити по ал. 1 се полагат и два държавни изпита за професионална квалификация в съответствие с държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 7 от Закона за народната просвета.

(3) Държавните зрелостни изпити по ал. 1 са задължителни и не се допуска освобождаване от тях.

(4) Ученик, завършил успешно ХII клас и не положил държавни зрелостни изпити по ал. 1, получава удостоверение за завършен последен клас на средно образование, което му дава право да продължи с професионално обучение за придобиване на квалификация по професия.

(5) Организацията на държавните зрелостни изпити за придобиване на средно образование се определя с държавното образователно изискване за системата на оценяване, а съдържанието им - с държавните образователни изисквания за учебното съдържание.

(6) Организацията и съдържанието на държавните зрелостни изпити за придобиване на професионална квалификация се определят със Закона за професионалното образование и обучение.

Глава трета

ОБЩООБРАЗОВАТЕЛЕН МИНИМУМ

Раздел I

Цели и съдържание на общообразователната подготовка

Чл. 8. (1) Общообразователната подготовка се определя от предназначението на българското училище да осигури на всеки български гражданин възможността да се развива.

(2) Общообразователната подготовка се изгражда върху принципите на зачитане на:

1. основните човешки права;

2. правата на детето;

3. традициите на българската култура и образование;

4. постиженията на световната култура;

5. ценностите на гражданското общество;

6. свободата на съвестта и свободата на мисълта.

Чл. 9. Основните цели на общообразователната подготовка са:

1. да съдейства за физическото и духовното развитие на ученика, за успешното му ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото;

2. да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българската национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и гражданска отговорност;

3. да създаде условия за развитие на потребности, интереси и нагласи за учене и за обучение и самоусъвършенстване през целия живот.

Чл. 10. Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, групирани в следните културно-образователни области:

1. български език и литература;

2. чужди езици;

3. математика, информатика и информационни технологии;

4. обществени науки и гражданско образование;

5. природни науки и екология;

6. изкуства;

7. бит и технологии;

8. физическа култура и спорт.

Чл. 11. (1) Културно-образователните области съответстват на формулираните цели на общообразователната подготовка и създават възможност за избор в рамките на училищния учебен план.

(2) Всяка културно-образователна област осигурява взаимна връзка между отделните учебни предмети.

Раздел II

Характеристики на общообразователния минимум

Чл. 12. (1) Общообразователният минимум е основата на общообразователната подготовка. Той включва задължителни знания и умения, необходими за успешната реализация на учениците в следващата степен на образование.

(2) Общообразователният минимум е задължителен за всички училища.

Чл. 13. Разпределението на учебното време по учебните предмети за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени се определя с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 14. Съдържанието на общообразователния минимум, определен по реда на чл. 13, може да се актуализира на всеки 4 години.

Глава четвърта

УЧЕБЕН ПЛАН

Чл. 15. (1) Структурата на учебния план обхваща три вида подготовка: задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема.

(2) Задължителната подготовка осигурява постигането на общообразователния минимум.

(3) Задължителноизбираемата подготовка осигурява допълнително обучение в рамките на учебни предмети от културно-образователните области по чл. 10, съответстващи на интересите и индивидуалните възможности на учениците. В задължителноизбираемата подготовка се включва и изучаването на майчиния език съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за народната просвета.

(4) Свободноизбираемата подготовка осигурява обучение в области и дейности, предложени от училището и избрани от учениците, които могат да бъдат и извън културно-образователните области по чл. 10. Тя е с продължителност до четири учебни часа седмично за всички класове съгласно училищния учебен план и не е задължителна за учениците.

Чл. 16. (1) Задължителните учебни часове включват задължителната и задължителноизбираемата подготовка.

(2) Задължителните учебни часове за една учебна седмица не могат да бъдат повече от:

1. двадесет и два учебни часа - в I и II клас;

2. двадесет и пет учебни часа - в III и IV клас;

3. тридесет учебни часа - в V до VIII клас включително;

4. тридесет и два учебни часа - в IХ до ХII клас.

(3) Съотношението между задължителната и задължителноизбираемата подготовка зависи от етапа и степента на образованието. Задължителната подготовка:

1. за началния етап е 90 на сто от задължителните учебни часове;

2. за прогимназиалния етап е от 80 до 90 на сто от задължителните учебни часове;

3. за гимназиалния етап е от 45 до 80 на сто от задължителните учебни часове.

Чл. 17. Учебният план съдържа:

1. наименованията на учебните предмети, включени в задължителната, задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка;

2. разпределението на учебните предмети по класове;

3. годишния или седмичния брой часове за изучаването на учебните предмети;

4. график на учебната година.

Чл. 18. (1) Всяко училище при спазване на разпоредбите на този закон разработва свой учебен план.

(2) Училищният учебен план определя учебните предмети от задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка и разпределението на учебните часове по тях. Той е съобразен с интересите на учениците и с възможностите на училището.

(3) Училищният учебен план се приема с решение на педагогическия съвет на училището и се одобрява от началника на инспектората по образование.

(4) Училищните учебни планове на профилираните паралелки в средните общообразователни училища, на училищата по изкуствата и на спортните училища се разработват въз основа на учебни планове, утвърдени от министъра на образованието и науката след съгласуване със съответните ведомства.

Чл. 19. (1) Учебните планове на специалните училища се съобразяват със здравословното състояние или със социалния статус на учениците.

(2) Учебните планове по ал. 1 се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(3) Условията и редът за придобиване на основно или средно образование в специалните училища се регламентират в държавното образователно изискване по чл. 16, т. 8 от Закона за народната просвета.

Чл. 20. Всеки ученик има право да завърши определен етап от образованието си по учебния план, по който е започнал обучението си, в същото училище.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. Държавният и общинските бюджети осигуряват финансирането на задължителната, задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка в държавните и общинските училища.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. За учебната 1999 - 2000 г. общообразователният минимум се въвежда от IХ клас.

§ 3. В Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г.) в чл. 26, ал. 1, т. 5 думите "от VIII до ХII клас включително" се заличават.

§ 4. Министърът на образованието и науката издава наредбата по чл. 13 в срок един месец от влизането в сила на този закон.

§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

§ 6. Изпълнението на закона се възлага на министъра на образованието и науката.