ЗАКОН за облагане доходите на физическите лица

Обн., ДВ, бр. 118 от 11.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г.; Решение № 6 на Конституционния съд на РБ от 19.03.1998 г. - бр. 35 от 27.03.1998 г.; изм. и доп., бр. 71 от 23.06.1998 г., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., доп., бр. 50 от 1.06.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп., бр. 111 от 21.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г.

кн. 1/98 г., стр. 327; кн. 4/98 г., стр. 105; кн. 7/98 г., стр. 163; кн. 1/99 г., стр. 387 кн. 7/99 г., стр. 147; кн. 1/2000 г., стр. 176, т. 6, р. 1, № 1

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

2. възлага или изпълнява поръчки на територията на България лично или чрез прокурист, търговски пълномощник или по друг начин.

(3) Трудов доход и доход от предоставяне на услуги е от източник в България, когато трудът е положен или услугите са предоставени на територията на България без оглед на източника на заплащане на труда или на услугите.

(4) Независимо от разпоредбите на ал. 3 следните доходи, платени от местно лице или от място на стопанска дейност на чуждестранно лице на територията на България, се считат, че са доходи от източник в България:

1. възнаграждения за лица, работещи на свободна практика - при условие, че сумата на възнаграждението се приспада при изчисляването на печалбата или дохода на платеца или би се приспаднала, ако платецът не бъде освободен от данък върху печалбата или от данък върху дохода;

2. възнаграждения, различни от работна заплата, изплащани на: служител или член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице; клон на чуждестранно лице; ръководител, пълномощник или служител в търговско представителство на чуждестранно лице по Закона за чуждестранните инвестиции или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции;

3. пенсии;

4. дивиденти и разпределения на печалба (доход) от персонифицирани и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност;

5. лихви;

6. наеми, възнаграждения по договори за лизинг, франчайзинг, факторинг и други подобни;

7. авторски и лицензионни възнаграждения;

8. анюитети, различни от плащанията по т. 3;

9. обезщетения и неустойки;

10. всякакъв друг облагаем доход, неупоменат в ал. 1, 2 и 3, с изключение на случаите, когато доходът е изплатен от място на стопанска дейност или определена база, разположени извън територията на България, при условие, че тези доходи се приспадат при изчисляването на дохода на мястото на стопанска дейност или определената база.

(5) Доходи от селско и горско стопанство, доходи от използване на недвижимо имущество и положителни разлики от продажби на недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната, са доходи от източници в България.

(6) За целите на ал. 5 "недвижимо имущество" включва и притежание на идеална част или ограничено вещно право върху недвижим имот.

(7) Доходите от сделки с дялове в местни дружества, както и от сделки с ценни книжа по ал. 8 са доходи от източник в страната.

(8) Доходи от български държавни и общински ценни книжа, издадени от държавата, общините и местни юридически лица, са доходи от източник в България.

(9) Доходи от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец са доходи от източник в страната, без оглед дали приобретателят - български гражданин, е местно или чуждестранно лице.

Чл. 10. Подлежат на облагане доходите, произхождащи от:

1. трудови правоотношения и от приравнени към тях правоотношения;

2. дейност като едноличен търговец, независимо дали е регистрирана по Търговския закон;

3. занаятчийска дейност;

4. упражняване на свободна професия;

5. извършване на услуги с личен труд извън случаите по т. 3 и 4;

6. дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;

7. продажба и замяна на недвижимо имущество, пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;

8. продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества, в неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност;

9. прехвърляне на предприятие на едноличен търговец;

10. наем, рента и аренда;

11. временно отстъпване ползването на права по договор за лизинг, франчайзинг, факторинг и други подобни;

12. авторски и лицензионни възнаграждения;

13. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;

14. лихвите извън случаите по чл. 12, т. 3 и 5;

15. възнаграждения за положен личен труд в дружества и в кооперации и производствени дивиденти от кооперации;

16. дивиденти, доходи от дялово участие и тантиеми;

17. премии и награди от спортни състезания;

18. други доходи, които не са определени като необлагаеми или не са освободени от облагане по закон.

Чл. 11. (1) Доходите по чл. 10 могат да бъдат парични и непарични.

(2) Непаричните доходи се оценяват по пазарната цена към датата на придобиването им, като пазарната цена се определя по реда на чл. 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

(3) Доходът във валута се преизчислява в левове по курса на Българската народна банка към датата на придобиването му. Когато възнаграждението във валута е платено в брой извън страната, прилага се курсът на деня на внасянето му в страната.

(4) Доходът се смята придобит:

1. при плащане в брой - в деня на плащането;

2. при плащане по безкасов път - в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода, ако получателят е посочил банката, в която да му се плати;

3. при плащане в натура - в деня на получаване на облагата.

Чл. 12. (1) Не подлежат на облагане:

1. доходите от продажба или замяна на:

а) апартамент, къща или вила, включително прилежащата земя, при условие, че са били основно жилище на продавача не по-малко от три години преди продажбата или замяната;

б) до два недвижими имота, които не са основно жилище на продавача, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако времето между придобиването и продажбата или замяната е повече от 5 години;

в) пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, придобити от данъчно задълженото лице не по-малко от една година преди продажбата;

г) движимо имущество, с изключение на доходите по буква "в" и по чл. 10, т. 8 и 9, независимо от времето на придобиване;

2. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) сумите, получени от задължителното пенсионно, здравно и социално осигуряване;

3. лихвите по влогове и депозити в Държавната спестовна каса, в местни търговски банки, клонове на чуждестранни банки, взаимоспомагателни каси, спестовно-кредитни кооперации, лихвите и отстъпките от държавни и общински ценни книжа и мораторните лихви по облигационни отношения;

4. (доп. - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) обезщетения и други подобни плащания при средна и тежка телесна повреда, смърт или професионално заболяване; обезщетенията по имуществени застраховки и обезщетенията за отчуждаване на права и за загуби до размера на загубата, обезщетения по застраховки "Живот" и други лични застраховки в страната;

5. лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане;

6. паричните и непаричните доходи от социално подпомагане, получени на основание на нормативен акт, и обезщетенията при безработица;

7. помощи, получени от социални фондове и организации;

8. добавки, обезщетения и помощи за деца, получени на основание на нормативен акт, и плащания за издръжка, получени от правоимащи лица съгласно разпоредбите на Семейния кодекс;

9. стипендии в полза на местни физически лица за обучение в страната и в чужбина;

10. парични суми и материални награди, получени на основание на нормативен акт, от донори за предоставяне на биологични продукти и органи на човешкия организъм;

11. печалбите от Държавната парично-предметна лотария и от Българския спортен тотализатор, премиите и печалбите от хазартни игри и други игри на щастие;

13. разпределената под формата на нови дялове и акции печалба в търговски дружества, както и разпределената печалба под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции;

14. разпределената печалба, чрез която е увеличен капиталът чрез издаване на нови акции и дялове или увеличаване на номиналната стойност на съществуващите такива.

(2) Не се смята за доход полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по наследство, завет, дарение и на реституирано имущество, както и наследствата и даренията.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Не се облагат с данък доходите на земеделските производители - физически лица, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за непреработената растителна и животинска продукция, в това число за пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното.

Чл. 13. Общият годишен доход е сборът от всички парични и непарични доходи, получени от физическото лице през данъчната година.

Чл. 14. Облагаем по този закон е общият годишен доход след приспадане на:

1. необлагаемите по този закон доходи;

2. освободените от облагане по силата на други закони доходи;

3. доходите от дейности, обложени с окончателен годишен (патентен) данък;

4. обложените с еднократен данък доходи по реда на чл. 40;

5. обложените с еднократен данък доходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 15. (1) Данъчна основа е облагаемият доход за съответната данъчна година, намален с разходите за дейността и предвидените в този закон вноски и облекчения.

(2) Ако данъчно задълженото лице има доходи едновременно от два или повече източника, посочени в чл. 10, данъчната основа за общия годишен доход представлява сборът от данъчните основи, определени поотделно за всеки източник на доход в съответствие с разпоредбите на глави от седма до единадесета.

Чл. 16. (1) Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

(2) Министърът на финансите издава наредба за прилагането на международните договори, съдържащи разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, както и указания за прилагането на отделни спогодби и на техни разпоредби, когато е предвидено в съответната спогодба.

Чл. 17. (1) Когато няма сключена спогодба или друг международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, за които се прилага чл. 16, при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи.

(2) Лицата по ал. 1 ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и наеми, изплатени от източници в чужбина на местни лица.

(3) Данъчният кредит по ал. 2 се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.

(4) Министърът на финансите определя условията и реда за прилагането на ал. 2 и 3, като може:

1. да определя кои данъци са идентични или подобни на данъка върху доходите на физическите лица;

3. да не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен.

Чл. 18. (1) По отношение на предотвратяване на отклонението от данъчно облагане се прилагат съответно разпоредбите на глава първа, раздел IV от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 19. (1) Облагаемият доход от трудови правоотношения и от приравнените към тях правоотношения включва всички плащания, включително награди в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчно задължените лица за календарния месец.

(2) Не подлежат на облагане:

1. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) стойността на безплатната предпазна храна, противоотровите и личните предпазни средства съгласно Кодекса на труда и други закони, както и стойността на безплатната храна на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в здравните заведения, на операционните екипи и на екипите по кръвонабиране;

2. стойността на специалното работно облекло, безплатното работно и униформено облекло, които се предоставят съгласно Кодекса на труда и други закони;

3. командировъчните пари; обезщетенията при преместване; обезщетенията при ползване на жилища при условията на свободно договаряне и обезщетенията при отпуск по болест на кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи, както и обезщетенията по чл. 239 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

4. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) обезщетенията по чл. 216, 217, чл. 218, ал. 2 и чл. 222 от Кодекса на труда;

5. стойността на картите за пътуване от местоживеенето до местоработата, осигурени безплатно от работодателя;

6. социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 20. (1) Данъчната основа за доходите от трудови правоотношения и от приравнените към тях правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 19, ал. 1 за календарния месец се намалява с вноските за социалните, здравните, пенсионните и другите осигуровки, които работникът или служителят по закон е задължен да прави за своя сметка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Облагаемият доход по ал. 1 се намалява с внесените суми за доброволно социално, пенсионно и/или здравно осигуряване.

(3) Данъчната основа се определя по реда на ал. 1 и 2 за календарния месец и в случаите, когато трудовото възнаграждение се заплаща подневно, поседмично или на други периоди през месеца.

(4) Данъчната основа за доходите от трудови правоотношения и от приравнените към тях правоотношения за данъчната година е сборът от месечните данъчни основи, определени по реда на ал. 1 и 2.

(5) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Обезщетенията по чл. 237, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по чл. 261, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи се прибавят към данъчната основа, определена по реда на ал. 1 и 2, и подлежат на общо облагане по чл. 35 в месеца на изплащането.

Чл. 21. (1) Физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, формират данъчната основа за доходите по реда на глава втора от Закона за корпоративното подоходно облагане, с изключение на разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 11, 19 и 20 и чл. 23, ал. 3, т. 8 от същия закон.

(2) Нотариусите и лицата, упражняващи частна медицинска практика по ред, определен от министъра на здравеопазването, формират данъчната основа за доходите от тези дейности по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане или, по техен избор, по реда на чл. 22.

(3) Лицата, упражняващи свободна професия и други дейности и услуги по извънтрудови правоотношения, както и лицата, извършващи срещу възнаграждение управление и контрол, формират данъчната основа за доходите от тези дейности по реда на чл. 22.

Чл. 22. (1) Данъчната основа за лицата по чл. 21, ал. 2, избрали реда на облагане по този закон, както и за лицата по чл. 21, ал. 3, се определя, като облагаемият доход от съответната дейност се намалява със:

1. разходи за дейността в размер на:

а) 70 на сто - за отглеждане на животни и птици, за пчеларство и бубарство, за непреработена продукция от тях и за култивирани гъби;

б) 60 на сто - за горско и водно стопанство (включително рибовъдство) и за растениевъдство;

в) 50 на сто - за производство на декоративни храсти и цветя; за създаване на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството, както и на ръчно изработени произведения от майстори на народните художествени занаяти; за авторски и лицензионни възнаграждения;

г) 35 на сто - за занаятчийски дейности извън посочените в глава четиринадесета, за упражняване на свободна професия или за извършване на услуги с личен труд;

д) 25 на сто - за управление и контрол, за участие в управителни и контролни органи на предприятия и юридически лица с нестопанска цел;

2. (изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г., бр. 153 от 1998 г.) вноски за социални, здравни, пенсионни и други осигуровки, които лицата по закон са задължени да правят за своя сметка, както и вноски за доброволно социално, пенсионно и здравно осигуряване за календарната година;

3. облекченията за дарения в размер 5 на сто след намаленията по т. 1 и 2;

4. (нова - ДВ, бр. 50 от 1999 г., отм., бр. 111 от 1999 г.);

5. (нова - ДВ, бр. 50 от 1999 г., отм., бр. 111 от 1999 г.).

(2) Данъчната основа за лицата, упражняващи свободна професия, чийто доход е получен в резултат на дейност, извършвана в продължение на няколко години - научни трудове, художествени произведения, изобретения и други аналогични на тях, може да се определи, като облагаемият доход се раздели на броя на годините, през които съответната дейност е упражнявана, но на не повече от четири.

Чл. 23. (1) Местните физически лица, местните юридически лица с нестопанска цел и чуждестранните лица се облагат за дивиденти и ликвидационни квоти по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

(2) Възнагражденията за положен личен труд в дружества и кооперации от съдружници, акционери и член-кооператори се облагат по правилата за съответния вид доход в зависимост от основанието, на което са получени.

Чл. 24. (1) Данъчната основа при продажба или замяна на недвижимо имущество е разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализираната цена на придобиване на това имущество.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) Данъчната основа при продажба или замяна на пътни, водни и въздухоплавателни превозни средства е разликата между продажната цена и по-високата от фактическата или актуализираната цена на придобиване на това имущество. За всяко останало движимо имущество данъчната основа е разликата между продажната цена и актуализираната с общия индекс на потребителските цени, обявени от Националния статистически институт цена на придобиване.

(3) При определяне на актуализираната цена на придобиване на имущество по ал. 1 и 2 се прилагат разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.

(4) Данъчната основа при прехвърляне на предприятие на едноличен търговец е разликата между определената с договор продажна цена и балансовата стойност на активите.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Данъчната основа при прекратяване на предприятие на едноличен търговец е балансовата стойност на активите, за които е ползвано данъчно облекчение. Не се дължи данък по тази глава, когато наследниците продължат дейността на предприятието на едноличния търговец.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) Данъчната основа за доходи от отдадено под наем движимо и недвижимо имущество, от аренда или от рента, с изключение аренда или рента от земеделски земи по § 7, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, се определя, като облагаемият доход се намалява с 20 на сто разходи, освен ако основният ремонт на имуществото или подобряването на качеството на земята е за сметка на ползвателя. Когато ползвателят е лице, което се облага по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, намалението от 20 на сто не се прилага, ако ползвателят е приспаднал изцяло или частично разходите си за основен ремонт или за подобряване на качеството на земята от наема, арендата или рентата. Това обстоятелство се декларира от ползвателя пред наемодателя, който го декларира с годишната данъчна декларация.

(2) Облагаемият доход по ал. 1 се намалява с облекчение за дарение в размер 5 на сто след приспадане на признатите разходи по ал. 1.

Чл. 26. Данъчната основа е брутната сума на получените доходи от:

1. временно отстъпване ползването на права, като права по договор за лизинг, франчайзинг, факторинг и други;

2. парични и предметни награди от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодателя или възложителя на дейността;

3. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;

4. лихви, извън тези по чл. 12, т. 3 и 5;

5. производствени дивиденти от кооперации;

6. упражняване на права на интелектуална собственост по наследство;

7. случайни сделки и от всички други източници, които не са изрично посочени в чл. 12;

8. (нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доходи от доброволно социално, пенсионно и здравно осигуряване.

Чл. 27. В случаите на прекратяване на стопанска дейност по глава осма данъчното задължение се определя:

1. за едноличен търговец - към датата на вписването на решението за заличаване от търговския регистър;

2. при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец чрез сделка - към датата на вписване на решението за прехвърляне в търговския регистър;

3. при прекратяване на участието в дружество или кооперация на съдружник или член-кооператор - към датата на влизането в сила на решението на съответния орган за прекратяване на участието;

4. при прекратяване на занаятчийска дейност - към датата на заличаване на регистрацията;

5. при прекратяване на самостоятелна дейност, за която се изисква вписване - към датата на прекратяване на вписването.

Чл. 28. (1) Данъчното облекчение по чл. 22, ал. 1, т. 3 и по чл. 25, ал. 2 се ползва, при условие че:

1. (доп. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) дарението е в полза на: образователни и здравни заведения и организации, които са на бюджетна издръжка; организации с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, културни и спортни цели; регистрираните в страната вероизповедания; общини; фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия; Българския Червен кръст; подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители; възстановяване и опазване на исторически и културни паметници; учредените и предоставените стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища;

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) лицата, предоставили дарението, нямат неизплатени декларирани държавни вземания или такива, установени с данъчен ревизионен акт към момента на извършване на дарението.

(2) Когато дарението е в непарична форма, неговата стойност се определя въз основа на документите за придобиване на предмета на дарението от дарителя, ако придобиването е станало до 3 месеца преди датата на дарението.

(3) Извън случаите по ал. 2 стойността се определя по реда на Закона за местните данъци и такси.

(4) Дарението се счита за извършено, както следва:

1. за парични средства чрез получаване на дарителско свидетелство, на документ за банков превод или други удостоверяващи документи - от датата, на която средствата са получени от надарения;

2. за движими вещи, недвижими имоти и за учредяване или прехвърляне на ограничени вещни права върху тях - от датата на получаването, съответно сключването на сделката за прехвърлянето на имота или правата.

Чл. 29. (1) Данъчното облекчение по чл. 20, ал. 2 и по чл. 22, ал. 1, т. 2 се ползва и в случаите, когато по споразумение с лицата се променя осигурителят и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извършва по банков път.

(2) В случаите на обратно получаване на внесените суми за доброволно социално, пенсионно или здравно осигуряване преди изтичането на сроковете по договорите получените суми се включват в облагаемия доход в годината на обратното получаване на внесените суми.

(3) Данъчната основа за облагане на доходите на лица с определена от компетентните органи група инвалидност се определя, като полученият облагаем доход се намалява с двойния размер на необлагаемия месечен, съответно годишен, минимум.

(4) За дейностите по глава четиринадесета лицата с група инвалидност ползват намаление на окончателния годишен (патентен) данък в размер 50 на сто.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) Едноличните търговци, които формират данъчна основа по реда на чл. 21, ал. 1, както и нотариусите и лицата, упражняващи частна медицинска практика, когато формират данъчната основа по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, прилагат съответно чл. 35 - 40 и чл. 48 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 30. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) (1) С окончателен годишен (патентен) данък се облагат лицата, извършващи дейностите, посочени в чл. 31 и 32, и с годишен оборот за предходната година до 75 хил. лв. и не са регистрирани по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност..

(2) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно лице е прекратило дейността по ал. 1 и е образувало ново предприятие или е предприело дейност със същия или сходен предмет и сумарният оборот на двете е повече от 75 хил. лв. за 12 последователни месеца, от следващата календарна година за предприятието или дейността не се прилага ал. 1. В този случай за новообразуваното предприятие или дейност се прилага общият ред на облагане от следващата данъчна година.

Чл. 31. (1) За посочените по-долу дейности данъкът се определя в следния годишен размер:

1. хотели и други средства за настаняване:

2. (изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) заведения за хранене и развлечения - данъкът се определя в левове за място за консумация, включително и на открити площи, или за обект:

3. (изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) търговия на дребно:

а) за един обект - съобразно нетната търговска площ в кв. м на обекта, в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място и местонахождението на търговския обект в него:

3. (изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) търговия на дребно:

а) за един обект - съобразно нетната търговска площ в кв. м на обекта, в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място и местонахождението на търговския обект в него:

б) за един обект съобразно нетната търговска площ в кв. м на обекта, в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място:

4 (изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г., бр. 111 от 1999 г.) платeни паркинги - за един брой място за паркиране, в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място:

а) производители на хранителни стоки:

б) производители на други стоки:

а) дърводелски услуги:

л) (изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) тапицерски услуги:

 п) стъкларски услуги:

 р) поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, в т. ч. електрически и механични:

 с) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) отдаване на видеокасети под наем:

т) компаньонки и компаньони:

 у) масажисти:

 ф) гадатели и екстрасенси:

 х) (изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) фотографски услуги:

 ц) (изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти - на един обект за извършване на дейността:

ч) санитарни възли, наети под аренда:

 ш) (изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини:

- ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, тепавичарски услуги, баняджийски услуги, коминочистачни услуги, ваксаджийски услуги, бъчварски услуги, подковачески услуги:

щ) (изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) заложни къщи:

 ю) (доп. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) продажба на вестници, списания, българска и преводна литература:

  я) (отм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.);

8. (нова - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) зали за компютърни игри и компютърни услуги, зали за интернет-услуги - за определено работно място за участник в играта или получаващ услугата:

9. (нова - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) игри с развлекателен или спортен характер - за брой съоръжения, съобразно функционалния тип на населеното място:

а) развлекателни игрални автомати, билярд и други игри, функциониращи чрез вкарването на монета или жетон:

б) минифутбол, тенис на маса, хвърляне на стрели, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла:

в) зали за боулинг и кегелбан - за игрален коридор:

10. (нова - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) фитнесцентрове и спортни зали:

а) фитнесцентрове - за брой съоръжения, съобразно функционалния тип на населеното място:

б) спортни зали, в които се предоставят услуги срещу заплащане - за зала, съобразно функционалния тип на населеното място:

11. (нова - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) химическо чистене, пране и гладене - на брой съоръжения, съобразно функционалния тип на населеното място:

11. (нова - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) химическо чистене, пране и гладене - на брой съоръжения, съобразно функционалния тип на населеното място:

12. (нова - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) мелничарски услуги:

а) мелници за брашно - 5000 лв. на двойка валци;

б) мелници за фураж - 500 лв.;

13. (нова - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) услуги с атрактивен характер:

а) корабчета 500 лв. на брой;

б) лодки 300 лв. на брой;

в) яхти 600 лв. на брой;

г) джетове 600 лв. на брой;

д) влакчета 20 лв. на място;

е) файтони 50 лв. на място;

ж) водни ски, водни планери и сърфове, водни колела, включително надуваеми, водни увеселения 100 лв. на брой оборудване;

з) зимни ски (включително ски-екипировка), зимни кънки, сноубордове, шейни, 100 лв. на брой оборудване;

и) въртележки, виенски колела, блъскащи се колички, велосипеди и рикши 100 лв. на място;

к) детски колички и моторчета 100 лв. на брой;

л) стрелбища 200 лв. на брой стрелбище.

(2) Групите по ал. 1, т. 1 и 2 са, както следва:

1. първа група: София (включително Драгалевци, Бояна, Бистрица, Симеоново, Банкя, Панчарево, Горубляне и Владая), Пловдив, Варна, Бургас, Русе;

2. (изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) втора група: населените места с население над 50 000 жители; курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморието, вкл. Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг, Елените, "Св. св. Константин и Елена", Ривиера, Слънчев ден, Дюни; курортните комплекси Пампорово и Боровец; Несебър, Созопол; балнеоложките центрове Сандански, Хисаря, Велинград; планинските центрове Витоша и Беклемето; планинският курорт Банско;

3. трета група: населени места с население до 50 000 жители; с изключение на балнеоложките центрове Сандански, Хисаря и Велинград; крайпътните обекти извън границите на населените места; всички селища по Черноморието, с изключение на тези по втора група;

4. четвърта група: населените места с население до 5000 жители, с изключение на тези по втора и трета група.

(3) (Нова - ДВ, бр. 71 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г., доп., бр. 111 от 1999 г.) Групите по ал. 1, т. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 и по чл. 32, ал. 5 са, както следва:

1. нулева група: Столична община със следните зони:

първа зона: включва районите "Лозенец", "Възраждане", "Триадица", "Оборище", "Средец" и "Сердика";

втора зона: включва районите "Изгрев", "Слатина", "Красно село" и "Подуяне";

трета зона: включва районите "Студентски", "Младост", "Надежда", "Искър", "Витоша", "Люлин", "Илинден", "Красна поляна" и "Овча купел";

четвърта зона: включва районите "Нови Искър", "Връбница", "Кремиковци", "Панчарево" и "Банкя";

3. втора група: Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол, Ботевград, Горна Оряховица, Димитровград, Дупница, Казанлък, Карлово, Лом, Петрич, Самоков, Свищов, Червен бряг, включително крайпътните обекти извън границите на населените места, всички селища по Черноморието, с изключение на тези по предходната група;

4. трета група: населените места от III функционален тип по приложение № 1, с изключение на посочените в предходните групи;

5. четвърта и пета група: населените места от IV и V функционален тип по приложение № 2, с изключение на посочените в предходните групи;

6. шеста, седма и осма група: населените места от VI, VII и VIII функционален тип по Единния класификатор на населените места в Република България, с изключение на посочените в предходните групи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 71 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) Новообразуваните общини и други населени места се класифицират в съответствие с Единния класификатор на населените места в Република България.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 71 от 1998 г., изм., бр. 111 от 1999 г.) Когато данъчно задълженото лице осъществява дейност в повече от един обект, данъкът се определя в зависимост от местонахождението на обектите. При таксиметрови превози и превози по допълнителни автобусни линии данъкът се определя по месторегистрация на лицето, извършващо услугите.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) Лицата, извършващи транспортна дейност, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство в следните размери:

2) (Нова - ДВ, бр. 71 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г., изм., бр. 111 от 1999 г.) Лицата, извършващи таксиметрови превози и превози по допълнителни автобусни линии, независимо от годишния оборот за предходната година и от осъществяването и на други дейности, заплащат годишния данък за дейност с едно моторно превозно средство в размерите по ал. 1, а за другите дейности се облагат по общия ред.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) Групите по ал. 1 са, както следва:

1. първа група: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен;

2. втора група: населените места с население над 50 000 жители;

3. трета група: населените места с население до 50 000 жители.

(4) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) Лицата, извършващи услуги със земеделска и горска техника, заплащат годишен данък за брой техника, както следва:

1. комбайн - 300 лв.;

2. трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини - 100 лв.;

3. прикачни, навесни и стационарни машини - 10 лв.

(5) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) Лицата, извършващи обучение на водачи на моторни превозни средства, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство и в зависимост от функционалния тип на населеното място в следните размери:

група нулева и първа - 1000 лв.;

група втора - 850 лв.;

група трета - 700 лв.;

група четвърта и пета - 550 лв.;

група шеста, седма и осма - 400 лв.

Чл. 33. (1) Лицата по чл. 31 и 32 заплащат данък за всяка от упражняваните дейности поотделно, освен в случаите по ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г., бр. 111 от 1999 г.) Годишният данък за дейностите по чл. 31, ал. 1, когато физическо лице извършва с личен труд повече от един вид дейност, е дължим в размер 50 на сто за всеки отделен вид дейност.

(3) (Обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 35 от 1998 г.; нова, бр. 71 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) За дейностите по чл. 31, ал. 1, т. 6 и 7, по които е заето повече от едно лице, годишният (патентният) данък се заплаща в пълен размер само за първото заето лице, а за всяко следващо заето лице данъкът се заплаща в размер 25 на сто от определения за съответния вид дейност. Деклараторът не се смята за заето лице.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г., нова, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 111 от 1999 г.) Лицата, извършващи дейност по чл. 31, ал. 1, т. 7, букви "а", "б", "г", "д", "е", "ж", "к", "л", "н", "о", "п", "р", "х", "ч", "ш" и "ю", които са пенсионери, упражняват дейността лично и не наемат работници, заплащат 60 на сто от определения окончателен годишен (патентен) данък за съответната дейност.

Чл. 34. (1) Доходите от дейности, непосочени в чл. 30 - 33, се облагат по общия ред.

(2) Лицата, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, водят едностранно или двустранно счетоводство при спазване изискванията на Закона за счетоводството, с изключение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от същия закон.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) Когато дейността е свързана с използването на постоянно място, като ателие, магазин, склад и други подобни, лицата използват задължително електронни касови апарати с фискална памет. Те са длъжни да поставят на видно място в обектите документа, удостоверяващ плащането на окончателния годишен (патентен) данък.

(4) Лицата, които извършват дейностите по глава четиринадесета и не са регистрирани по Търговския закон, издават документи за продажба на стоки и услуги съгласно изискванията на Закона за счетоводството, като ги подпечатват с щемпели.

ДАНЪЧНА ТАБЛИЦА

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 111 от 1999 г.) Сумата на данъка за данъчната година се определя върху данъчната основа съгласно следната таблица:

(2) Данъчната основа и данъкът се закръгляват към всеки пълни 0,1 лв.

(3) От определения данък по ал. 1 се приспада данъкът, удържан по глава седма, и данъкът, удържан и/или внесен авансово през данъчната година.

Чл. 36. (1) Лицата по чл. 21, ал. 3, по чл. 25, както и лицата по чл. 21, ал. 2, избрали реда за облагане по този закон, дължат авансово данък в размер 15 на сто.

(2) Авансовият данък по ал. 1 се внася върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно признатите разходи по чл. 22, след като облагаемият доход от всички източници превиши годишния необлагаем доход.

(3) Данъкът се определя и внася:

1. от предприятията, платци на суми за дейности по чл. 22;

2. от получателите на доходите - във всички останали случаи.

(4) Лицата по чл. 21, ал. 1, както и лицата по чл. 21, ал. 2, избрали реда за формиране на данъчната основа по Закона за корпоративното подоходно облагане, правят авансови вноски през годината по реда на същия закон.

Чл. 37. Не дължат авансово данък по реда на чл. 36 лицата, които извършват дейности, облагаеми с окончателен годишен (патентен) данък по глава четиринадесета.

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 111 от 1999 г.) Данъкът за доходите по глава седма се заплаща ежемесечно съгласно следната таблица:

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) Данъкът по ал. 1 се удържа месечно от работодателя или възложителя и се внася по реда на чл. 50.

(3) Физическото лице удостоверява пред основния си работодател получения месечен доход по глава седма и платения данък от другите работодатели със служебна бележка.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) Основният работодател преизчислява окончателно данъка върху доходите по глава седма на годишна база до 31 януари на следващата данъчна година независимо дали лицето работи или не по други трудови договори.

Чл. 39. (1) За удържания данък по реда на чл. 36 удържащият издава "Сметка за изплатени суми", която остава в предприятието, и "Служебна бележка", която се дава на лицето.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Образците на "Сметка за изплатени суми" и на "Служебна бележка" по ал. 1 и по чл. 38 се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват.

Чл. 40. (1) Доходите по чл. 26, т. 2 - 7 се облагат с окончателен данък в размер 20 на сто за превишението над 60 лв.

(2) Данъкът по ал. 1 се удържа и внася върху брутния размер на дохода от платеца на дохода, когато последният е предприятие. В останалите случаи се прилага съответно чл. 36, ал. 3, т. 2.

Чл. 41. (1) Данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен (патентен) данък, в срок до 15 април на следващата година.

(2) Данъчно задължените по този закон лица декларират в срока по ал. 1 притежаваните акции и дялови участия в задгранични дружества, място на стопанска дейност и недвижима собственост в чужбина.

(3) Данъчно задължените лица, които подадат годишна данъчна декларация до 31 януари на следващата година и заплатят данъка в същия срок, ползват отстъпка 2 на сто.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъчната декларация се подава в териториалната данъчна дирекция по местоживеене, а за чуждестранните лица - по адреса на последното пребиваване в страната.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Чуждестранните лица, получили доходи чрез пълномощник, подават данъчна декларация в териториалната данъчна дирекция по местоживеене на пълномощника, а когато и пълномощникът е чуждестранно лице - по адреса на последното пребиваване на пълномощника в страната.

Чл. 42. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Декларация по чл. 41 не подават лицата, които са получили доходи само от трудови правоотношения и/или доходи по чл. 14, т. 1, 2, 4 и 5 с изключение на освободените по реда на чл. 12, ал. 3.

(2) Лицата по ал. 1 могат да подадат данъчна декларация, ако са надвнесли данък по чл. 38. В тези случаи надвнесеният данък се възстановява или се приспада срещу други изискуеми данъчни задължения. Надвнесеният данък се възстановява, съответно се приспада, заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на Българската народна банка.

Чл. 43. (1) Лицата, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по глава четиринадесета, подават декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) Промените в обстоятелствата по ал. 1 се декларират в седемдневен срок от настъпването им, като размерът на данъка се намалява само при преустановяване на дейността, причинено от непреодолима сила. Наличието на тези обстоятелства се удостоверява с документи, издадени от компетентните органи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) Лицата, подлежащи на облагане с годишен (патентен) данък по чл. 31, ал. 1, т. 1 и 2, декларират осъществяването на дейността за данъчната година.

Чл. 44. Декларацията по чл. 43, ал. 1 се подава в следните срокове:

1. до 31 декември на предходната година - от физическите лица, които не са регистрирани по Търговския закон;

2. до 14 януари на текущата година - от лицата, регистрирани по Търговския закон;

3. преди започване на дейността - в случаите на започването й след посочените по т. 1 и 2 дати.

Чл. 45. В случай на прекратяване на дейността по чл. 27 лицата подават данъчна декларация в едномесечен срок от датата на прекратяването.

Чл. 46. (1) Доходите се декларират за годината на получаването им независимо за кой период се отнасят.

(2) В случаите по чл. 22, ал. 2 двадесет и пет на сто от декларирания доход се включват в облагаемия доход за годината на получаването, а останалите 75 на сто се включват на равни части в облагаемия доход за следващите 3 данъчни години и съответно се облагат.

Чл. 47. Образците на декларациите по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват.

Чл. 48. Министърът на финансите в особени случаи може да променя сроковете за подаване на декларации.

Чл. 49. (1) Основното жилище се декларира в декларацията по чл. 41, ал. 1.

(2) В случай на промяна на основното жилище в течение на данъчната година данъчно задълженото лице е длъжно да декларира промяната в данъчната декларация по ал. 1, отнасяща се за годината, в която е настъпила промяната.

Чл. 50. (1) (Предишен текст на чл. 50, изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) Данъкът за доходите по глави седма и шестнадесета се внася от работодателите и възложителите едновременно с тегленето или с банковия превод на сумите за заплати и/или други възнаграждения от банковата сметка на работодателя/възложителя, а за касови плащания - до 10-о число на следващия месец.

(2) (Нова - ДВ, бр. 71 от 1998 г., изм., бр. 103 от 1999 г.) Когато работодателят/възложителят има постоянно действащ обект извън седалището си, данъкът за заетите в обекта лица се внася в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на обекта.

(3) (Нова - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) Подразделенията на бюджетните организации, които имат самостоятелна сметка, внасят данъка по местонахождението си.

Чл. 51. (1) Авансовите плащания от лицата по чл. 36, ал. 3, т. 2 се извършват за всяко тримесечие до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се внася по сметка на териториалната данъчна дирекция по местоживеене в случаите по ал. 1.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Окончателният данък по реда на чл. 40 се внася от платеца на доходите в срок до 15 дни от датата на удържането по сметка на териториалната данъчна дирекция по местоседалище на платеца.

Чл. 53. (1) Окончателният годишен (патентен) данък по глава четиринадесета се внася на три равни части, както следва:

1. за първото четиримесечие - до 31 януари;

2. за второто - до 31 юли;

3. за третото - до 31 октомври.

(2) Данъчно задълженото лице, което до 31 януари заплати дължимия данък за цялата година, получава отстъпка от 5 на сто върху годишния данък.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 71 от 1998 г., изм., бр. 103 от 1999 г.) Данъкът по ал. 1, 2 и 3 се внася по сметката на териториалната данъчна дирекция по местонахождение на обекта или по местоизвършване на дейността, а при таксиметрови и транспортни услуги и дейности, които не се извършват от постоянно място - по месторегистрацията на лицето, което ги извършва.

(5) (Нова - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) Данъчно задълженото лице изчислява и внася дължимия данък в съответствие с декларацията по чл. 43.

Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) В случаите по чл. 41 и 45 лицето внася дължимия данък по сметката на териториалната данъчна дирекция по местоживеене в 30-дневен срок след подаване на декларацията.

(2) Авансовите плащания, извършени в течение на годината, се приспадат от общото годишно данъчно задължение.

Чл. 55. (1) При неспазване на установените срокове за внасяне на данъка, той се събира с лихвата за изтеклия период на закъснение, определена по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г.) Когато не е подадена данъчна декларация и с данъчен ревизионен акт се определи по-голям данък от текущо или авансово внесения, лихвата по ал. 1 се дължи от деня, следващ този, в който най-късно е следвало да се плати данъка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Доколкото в този закон не е предвидено друго за определянето и внасянето на данъка, се прилагат разпоредбите на Данъчния процесуален кодекс.

Чл. 56. Данъчните органи не могат да отказват внасянето на данък, включително и на авансовите плащания, в брой.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.)

Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Всяко предприятие, изплащащо доход на физическо лице през данъчната година, различен от доход от трудови правоотношения и пенсии, е длъжно да представи справка по образец за изплатените доходи в териториалната данъчна дирекция по седалището си.

(2) Справката по ал. 1 съдържа данни за общата сума на изплатените доходи и за общата сума на удържания данък през изтеклата година и се представя до 31 март на следващата година.

(3) Образецът на справката се утвърждава със заповед на министъра на финансите.

Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) (1) (Предишен текст на чл. 58 - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) В седемдневен срок от извършването на сделката, съответно действието, съдиите по вписванията уведомяват съответната териториална данъчна дирекция по местонахождението на обекта за прехвърлените, учредените, измененит