Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Обекти на облагане, видове данъци, данъчни субекти и данъчно задължени лица

Чл. 1. (1) Този закон урежда облагането на:

1. печалбата и доходите на местните и чуждестранните юридически лица, включително организациите на бюджетна издръжка, както и на местните и чуждестранните дружества, които не са юридически лица (неперсонифицираните дружества);

2. доходи на местни и чуждестранни физически лица, посочени в този закон.

(2) За целите на този закон организациите на бюджетна издръжка се смятат за юридически лица.

Чл. 2. (1) Печалбите се облагат с данък върху печалбата за републиканския бюджет и с данък върху печалбата за общините, наричани по-нататък съответно "данък върху печалбата" и "данък за общините".

(2) Доходите се облагат с данъци, установени по реда на този закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Застрахователните дружества, взаимозастрахователните кооперации, както и чуждестранните лица за застрахователната и презастрахователната си дейност чрез място на стопанска дейност вместо с данък върху печалбата и с данък за общините, се облагат с данък върху застрахователните, презастрахователните и всички други премии и приходи от други дейности, включително несвързани със застраховането.

(4) Местните юридически лица се облагат с окончателен годишен данък (патентен данък), когато осъществяват само дейности, посочени в Закона за облагане на доходите на физическите лица и при условията на същия закон.

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) Организаторите на хазартните игри: лотарии, томболи, тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития, числови лотарийни игри, Бинго и Кено, вместо с данък върху печалбата и данък за общините се облагат с окончателеданък върху стойността на получените за всяка игра залози, както следва:

1. за хазартните игри тото и лото, залагане върху резултатите от спортни състезания и върху случайни събития данъкът се декларира преди определяне на резултатите от всяка игра и се внася:

а) за игри със седмичен цикъл - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите, но преди определянето на резултатите от следващата игра; при ежедневно провеждане на игрите - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите за предходните седем календарни дни;

б) за игри с по-голям цикъл - в 7-дневен срок след определяне на резултатите;

2. за хазартните игри лотария, Бинго и Кено данъкът се събира върху номинала на залога, посочен във фишове, талони и билети или други документи за участие;

3. за хазартни игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличена цена на телефонен импулс, данъкът се събира върху тази увеличена цена.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът по ал. 1, т. 2 се удържа и внася от предприятията, определени от министъра на финансите или от друг орган, посочен със закон, отпечатващи документи за участие или осъществяващи вноса им. Неизползваните документи за участие могат да се заменят с нови на същата номинална стойност без заплащане на данък. Когато организаторът е прекратил дейността си, събраният данък върху неизползваните документи се връща от териториалната данъчна дирекция въз основа на данъчна проверка, която се извършва в 30-дневен срок от заявлението за прекратяване на дейността. Организаторите на хазартните игри по ал. 1, т. 2 декларират размера на направените залози.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът по ал. 1, т. 3 се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен оператор. Телефонният оператор е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение, и да обяви пред териториалната данъчна дирекция договора, въз основа на който приема залозите. Данъкът се внася в сроковете по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б". В същите срокове организаторът на хазартната игра и телефонният оператор декларират направените залози.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) Приходите от спомагателна дейност по смисъла на Закона за хазарта вместо с данък върху печалбата и данък

общините се облагат с окончателен данък върху стойността им, определен за съответния вид хазартни игри. Данъкът се начислява и внася до седмо числна месеца, следващ този на получаването на приходите.

Чл. 3. (1) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с данък върху печалбата и с данък за общините.

(2) Чуждестранните юридически лица и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с данък върху печалбата и с данък за общините за стопанската си дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност.

Чл. 4. (1) Юридическите лица, които не са търговци, включително организациите на бюджетна издръжка и организациите на вероизповеданията, се облагат за печалбата и доходите им, получени от сделки по чл. 1 от Търговския закон, извършвани по занятие, включително от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество.

(2) Организациите на бюджетна издръжка могат да предоставят правото на мероприятията, производствата и дейностите, които са обособени на самостоятелен баланс или изведени на отделни извънбюджетни приходно-разходни сметки, да се разчитат за дължимите данъци и вноски от тяхно име и за тяхна сметка.

Чл. 5. (1) Данъчни субекти по реда на този закон са местните и чуждестранните лица и местните и чуждестранните неперсонифицирани дружества.

(2) Данъчните субекти са носители на данъчното задължение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път.

Чл. 6. (1) Данъчно задължени лица по реда на този закон са:

1. местните юридически лица;

2. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) местните юридически лица, които не са търговци, когато извършват стопанска дейност;

3. организациите на бюджетна издръжка, когато извършват стопанска дейност;

4. местните неперсонифицирани дружества;

5. чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност;

6. чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност.

(2) Платци и вносители на данъка са данъчно задължените лица по ал. 1, освен ако законът предвижда друго.

Печалба и доходи от източници в страната

Чл. 7. (1) Печалбите и доходите на местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се смятат, че са от източник в страната, освен ако законът предвижда друго.

Чл. 8. Когато дейността се осъществява частично на територията на България или в границите на нейната изключителна икономическа зона и континенталния шелф и е невъзможно на базата на изискуемите по Закона за счетоводството и други нормативни актове документи на данъчно задълженото лице да се определи пряко частта от печалбата, произхождаща от източници в страната, за такава се счита частта от общата печалба, съответстваща на относителния дял от дейността, осъществявана в страната.

Данъчна основа

Чл. 10. Основа за определяне на данъка върху печалбата е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора, намалена с данъка за общините.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) Основа за облагане на дейността на застрахователните дружества, взаимозастрахователните кооперации, както и на чуждестранните лица за дейността им чрез място на стопанска дейност е:

1. разликата между размера на получените брутни застрахователни, презастрахователни и всички други премии, намалени с брутния размер на отстъпените презастрахователни премии и върнатите застрахователни премии през календарния месец, и

2. приходите от всички други дейности, включително несвързани със застраховането.

(2) Отрицателната разлика на образуваната по реда на ал. 1 данъчна основа за календарен месец се приспада от данъчната основа за следващите месеци.

Чл. 12. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Основа за облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени (персонифицирани) в полза на местни и чуждестранни лица, е брутният размер на тези доходи, с изключение на разпределената печалба под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

(2) Основа за облагане на доходите, начислени (персонифицирани) в полза на чуждестранните физически и юридически лица, както и на чуждестранните неперсонифицирани дружества, освен доходите по ал. 1 е брутният размер на доходите от:

1. лихви, включително и лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;

2. авторски и лицензионни възнаграждения;

3. възнаграждения за технически услуги;

4. наеми, възнаграждения по договори за експлоатационен лизинг, франчайзинг и факторинг от източници в Република България.

(3) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от продажбата на недвижими имоти, дялови участия, ценни книги и финансови активи е положителната разлика между тяхната отчетна стойност и продажната им цена.

(4) За данъчни цели вноските по финансов лизинг включват лихва, равна на основния лихвен процент, увеличен с два пункта.

(5) Основа за облагане на доходите от прехвърляне на недвижим имот е положителната разлика между актуализираната цена на придобиване и продажната цена. За цена на придобиване се приема по-високата цена между цената, определена по Закона за местните данъци и такси, и действително платената цена, увеличена с инфлацията.

Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане

Чл. 14. (1) Когато една или повече сделки са сключени и с цел отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки.

(2) Дължимият данък в случаите по ал. 1 се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, сключвани при ценови условия на борси, при фиксирани и наблюдавани цени, както и въз основа на статистическа информация за цени.

(3) (Попр. - ДВ, бр. 19 от 1998 г.) Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка.

Чл. 15. (1) В случаите по чл. 13 и 14, когато брутният размер на доходите, начислени в полза на данъчните субекти е намален, при определяне на данъчната основа се вземат предвид сумите, произтичащи от търговските и финансовите взаимоотношения.

(2) В случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки.

(3) Разпоредбата по ал. 2 се отнася и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице:

1. увеличаване или намаляване на цени при извършване на взаимни сделки по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени с повече от 25 на сто;

2. заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени;

3. получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;

4. заплащане на разходи за проучвания, изследвания и развитие, извършени от свързано лице, неотговарящи по размери или разпределени несъобразно на резултатите или обема на дейността, както и неотговарящи по стойност на разходите при несвързани лица;

5. извършване на разходи, свързани с възлагане на управление и трудова дейност, начислени в полза на съдружници и персонал, без съответно равностойно предоставяне на трудова престация;

6. определяне на разходите за контрол, координация, реклама и други административни дейности между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица;

7. определяне на разходите за заготовка, транспорт, амбалаж, пласмент и други между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица.

Чл. 16. (1) За целите на този раздел пазарните цени се определят чрез:

1. метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;

2. метода на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;

3. метода на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба.

(2) Когато на пазара се налага нов продукт или се увеличава пазарният дял, за целите на чл. 13 и 14 се допуска договарянето на цена, по-висока или по-ниска от обичайната пазарна цена.

(3) Редът и начинът за прилагане на методите по ал. 1 и 2 се определят с наредба от министъра на финансите.

Приоритетно прилагане на международни спогодби

Чл. 17. (1) Когато в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или в друг международен договор, влязъл в сила, ратифициран от България, обнародван в "Държавен вестник", се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната международна спогодба или договор.

(2) Редът, начинът и процедурите по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се определят от министъра на финансите за случаите, когато това е предвидено в съответната спогодба.

Избягване на международното двойно данъчно облагане

Чл. 19. (1) При определянето на данъка върху печалбата и на данъка за общините местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за всички идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи.

(2) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за данъка върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници.

(3) Данъчният кредит по ал. 1 и 2 се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху печалбата, данък за общините и данък върху доходите, които биха били дължими, ако се определяха за местна печалба или доход.

ОБЛАГАЕМА ПЕЧАЛБА

Общи правила за определяне на облагаемата печалба

Данъчно третиране на разходите и приходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди

Чл. 27. Увеличението на финансовия резултат преди данъчното преобразуване по реда на чл. 23, ал. 2, т. 15 се извършва със следните разходи, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които са довели до неговото намаляване:

1. начислени в по-малък размер или неначислени данъци за минали отчетни периоди: данък за общините (вноски за общините), данък върху печалбата, вноски за фонд "Мелиорации" и данък върху нарастването на средствата за работна заплата;

2. разходи от минали отчетни периоди само когато за съответния отчетен период финансовият резултат преди данъчното преобразуване е отрицателен или положителният финансов резултат е по-малък от тези разходи.

Чл. 28. (1) По реда на чл. 23, ал. 2, т. 15 финансовият резултат преди данъчното преобразуване не се увеличава с размера на дължимите, но неначислени през минали отчетни периоди данък върху добавената стойност (данък върху оборота) и акцизи.

(2) Не са предмет на увеличаване на финансовия резултат преди данъчното преобразуване извънредните разходи, които не са посочени в чл. 27.

Данъчно третиране на наемните (лизинговите) договори

Чл. 31. (1) Финансово обвързан (финансов лизинг) е този наемен договор, който е сключен за срок, в това число за сроковете, за които се подновява първоначалният договор, по-дълъг от една година, и при който са налице следните обстоятелства:

1. срокът на договора, в това число периодите, за които се подновява, покрива по-голямата част от полезния срок на отдавания актив;

2. договорът съдържа клауза за изкупуване и прехвърляне собствеността на отдадения актив при изтичане или след изтичане на неговия срок.

(2) Финансово обвързаният наемен договор се смята за продажба на отдадения от страна на наемодателя дълготраен актив, а наемателят по такъв договор се смята за купувач на отдадения актив.

(3) В случаите, когато под формата на експлоатационен наемен договор се прикрива прехвърлянето върху наемателя на собствеността на отдавания актив, наемният договор се смята за финансово обвързан.

(4) Когато експлоатационен наемен договор в процеса на изпълнението му се трансформира във финансово обвързан наемен договор, се прилагат разпоредбите на ал. 2.

Специфични правила за определяне на облагаемата печалба на кооперациите

Чл. 32. (1) От облагаемата печалба на кооперациите се намаляват производствените и потребителските дивиденти, изплатени на член-кооператорите до 25 март на следващата година.

(2) Производствените дивиденти се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на продадената продукция, включително и след преработката й.

(3) Потребителските дивиденти се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е продала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им.

(4) Текущо изплащаните през отчетния период производствени и потребителски дивиденти на член-кооператорите не участват при формирането на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, а се отчитат като разчети (вземания) съгласно счетоводното законодателство.

(5) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява с размера на изплатените и покрити при разпределяне на печалбата производствени и потребителски дивиденти по реда на чл. 23, ал. 3, т. 8. Преобразуването се извършва с изготвянето на годишната данъчна декларация за облагане на юридическите лица.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) Когато за годината кооперацията е отчела загуба или недостатъчна печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти се отчита като извънреден разход и финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава по реда на чл. 23, ал. 2, т. 20.

Чл. 33. (1) Получените от член-кооператорите производствени дивиденти се облагат като доходи на физически лица по реда на Закона за облагане доходите на физическите лица.

(2) Получените от член-кооператорите потребителски дивиденти не се облагат с подоходни данъци.

Глава трета

ДАНЪЦИ, УДЪРЖАНИ ПРИ ИЗТОЧНИКА

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни физически лица, местни юридически лица, които не са търговци, и чуждестранни лица, се облагат с данък, който се удържа при източника и е окончателен.

(2) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) Когато дивидентите са начислени в полза на държавно или общинско юридическо лице (учреждение), което участва в капитала на дружеството на собствено основание (не като представител на държавата), данъкът по ал. 1 се удържа на общо основание.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато разпределената печалба е под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

(4) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато данъчно задължените лица и едноличните търговци начисляват на чуждестранни лица и на чуждестранни неперсонифицирани дружества доходите, изброени в чл. 12, ал. 2 и 3, и те не са реализирани чрез място на стопанска дейност, данъкът, удържан при източника, е окончателен.

Чл. 35. Разходите за тържества, представителни и развлекателни цели, както и за подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, се облагат с данък, който е окончателен.

Чл. 37. Данъкът по чл. 35 и 36 представлява разход за дейността на предприятието и с него не се преобразува финансовият резултат по реда на глава втора.

Глава четвърта

ПРЕНАСЯНЕ НА ЗАГУБИТЕ В СЛЕДВАЩИ ДАНЪЧНИ ПЕРИОДИ

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) Отрицателният годишен финансов резултат преди данъчното преобразуване (загубата) на данъчно задължените лица, коригиран със сумите по чл. 23, ал. 2, с изключение на сумите по чл. 23, ал. 2, т. 3, 17, 15, 18 и 22, се приспада последователно през следващите пет данъчни години, а за банките - през следващите десет години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) Загубите се приспадат при определяне на облагаемата печалба до размера на положителния финансов резултат през следващата данъчна година включително при определяне на авансовите тримесечни вноски и при спазване изискванията на чл. 24, ал. 2 и ако той е недостатъчен, разликата от загубите се приспада през следващите години в рамките на посочените в ал. 1 срокове от възникването им.

(3) За нови загуби се прилагат разпоредбите на ал. 1 и 2, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите загуби петгодишният, съответно десетгодишният срок започва да тече от момента на възникването им.

Чл. 39. (1) Правото за пренасяне на загубите по чл. 38, ал. 1 не може да се прехвърля при прекратяване с ликвидация или поради обявяване в несъстоятелност на предприятието.

(2) Правото на пренасяне на загуби при преобразуване чрез сливане, вливане, разделяне и отделяне се преустановява само когато е налице повече от 50 на сто промяна в собствеността.

Чл. 40. Загуби, определени по реда на чл. 38 с източник извън България, се приспадат последователно само от печалбите от същия източник извън страната през следващите пет данъчни години.

Глава пета

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ И ПРЕОБРАЗУВАНЕ

Данъчно третиране при прекратяване с ликвидация и при несъстоятелност

Чл. 41. (1) В случаите на прекратяване с ликвидация на местни юридически лица дължимите по този закон данъци се установяват за периода от началото на годината до датата на вписването в съда на прекратяването.

(2) Установяването на данъците по ал. 1 се извършва независимо от задължението за съставяне на годишен счетоводен отчет и подаването на годишна данъчна декларация. През периода на ликвидацията до заличаването им прекратените юридически лица изпълняват задълженията си по този закон като действащи предприятия.

(3) Дължимите по този закон данъци от прекратените юридически лица се установяват и внасят независимо от това, дали са уредени взаимоотношенията им с трети лица или със съдружниците и акционерите, като се имат предвид правата за предпочтително удовлетворение на държавата за вземанията й за данъци и лихви върху тях.

(4) Данъчната регистрация се прекратява към датата на заличаване на юридическото лице от съда.

(5) След датата на вземане на решение за прекратяване с ликвидация се преустановява ползването на всякакви данъчни облекчения.

(6) Дължимите данъци към момента на вписването на прекратяването се декларират по образец на годишна данъчна декларация и се внасят като извънредни авансови вноски след приспадането на текущите авансови вноски.

(7) Извънредните авансови вноски се правят в 30-дневен срок от момента на вписване на прекратяването.

(8) Правилата по предходните алинеи се прилагат и при прекратяване поради несъстоятелност.

(9) Когато юридическото лице е прекратено с ликвидация и по време на ликвидацията по решение на общото събрание няма да се осъществява продажба на имущество, към момента на прекратяването се определя еднократен данък върху прираста на капитала като разлика между пазарните цени на дружествените активи и тяхната балансова стойност.

Данъчно третиране при преобразуване

Чл. 42. (1) Юридическите лица, които се преобразуват чрез разделяне, отделяне, сливане или вливане, се облагат с данък върху печалбата и с данък за общините за периода от началото на годината до момента на вписването в търговския регистър на съда.

(2) Данъчното облагане по ал. 1 е окончателно. Новообразуваното дружество или дружества внасят разликата между начислените данъци с натрупване и направените авансови вноски в 30-дневен срок от вписване на решението за преобразуване в търговския регистър.

(3) За останалия период до края на годината данъкът върху печалбата и данъкът за общините се установяват и внасят от новообразуваното дружество или дружества по общия ред.

Чл. 43. При сливане, вливане, разделяне или отделяне на търговски дружества или кооперативни организации нововъзникналите субекти са отговорни за данъчните задължения на преобразуваните дружества или кооперативни организации до размера на полученото имущество.

Чл. 45. Данъкът за общините е в размер 10 на сто.

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Данъкът по чл. 2а, ал. 1, т. 1 е 8 на сто върху направените залози, а данъкът по чл. 2а, ал.1, т. 2 и 3 е 12 на сто върху направените залози, съответно върху увеличената цена на телефонния импулс. Данъкът е окончателен.

Чл. 47. Данъкът по чл. 34 е в размер 15 на сто.

Чл. 48. (1) Данъкът върху представителните разходи, даренията и спонсорството, отчетени като разходи, е в размер 25 на сто.

(2) Данъкът върху социалните разходи и разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили е в размер 20 на сто.

Чл. 49. Данъкът върху прираста на капитала съгласно чл. 41, ал. 9 е в размер 15 на сто.

ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА

Вносители на данъка

Чл. 50. (1) Данъкът върху дивидентите, доходите от продажбата на дялови участия, ценни книги и финансови активи, лихвите, наемите, включително по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг, авторските и лицензионните възнаграждения, възнагражденията за технически услуги и доходите от прираст на капитал с източник в България се удържа и внася от данъчно задължените по този закон лица, които начисляват и изплащат тези доходи.

(2) Когато данъкът по ал. 1 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените по този закон лица.

Данъчна декларация

Чл. 51. (1) Дължимите годишни данък върху печалбата, данък за общините и останалите корпоративни данъци се установяват по реда на този закон и се посочват в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.

Срокове за внасяне на данъка

Чл. 52. (1) Данъчно задължените лица внасят данъците по този закон (без данъка за общините) в приход на републиканския бюджет, с изключение на лицата с над 50 на сто общинско участие, които внасят данъците в приход на съответните общински бюджети.

(2) Данъчно задължените лица внасят данъка за общините в съответните общински бюджети.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Данъкът, дължим от лицата по чл. 2, ал. 3, се внася ежемесечно до 15-о число на следващия месец и е окончателен.

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) Платците на еднократните данъци при източника по чл. 34, ал. 4 са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят в бюджета в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляването.

(2) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Платците на еднократни данъци при източника по чл. 35, 36 и чл. 41, ал. 9 са длъжни да начисляват дължимите данъци и да ги внасят в бюджета до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляването.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Платците на еднократни данъци при източника по чл. 34 са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти и ликвидационни дялове.

(4) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 103 от 1999 г.) Лицата, удържали данъка по ал. 1 и удържали и внесли данъка по ал.3, декларират това обстоятелство пред териториалната данъчна дирекция по данъчната регистрация на платеца. Въз основа на декларацията териториалната данъчна дирекция издава удостоверение за платени данъци на чуждестранното лице. Образецът на удостоверението и декларацията се одобряват от министъра на финансите.

Глава осма

АВАНСОВИ ВНОСКИ

Чл. 56. (1) Данъчно задължените лица правят месечни авансови вноски за данъка върху печалбата и за данъка за общините на основата на една дванадесета част от годишната облагаема печалба за предходната година, коригирана с коефициент, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година. Коефициентът се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

(2) Месечните авансови вноски по ал. 1 се определят за периода от април до 31 декември на базата на облагаемата печалба за предходната година, а за периода от 1 януари до 31 март - на основата на облагаемата печалба за годината преди предходната година.

(3) Регистрираните поради преобразуване лица правят авансови вноски по реда на ал. 1, както следва:

1. при преобразуване на търговски дружества и кооперативни организации от един вид в друг, както и при вливане и сливане - на базата на облагаемата печалба за предходната година на преобразуващите се търговски дружества и кооперативни организации;

2. при разделяне и отделяне - на базата на съответната част от облагаемата печалба за предходната година, установена пропорционално на собствения капитал.

(4) Месечните авансови вноски за данък върху печалбата по реда на ал. 1 се правят при данъчна ставка 20 на сто, когато за предходната дина облагаемата печалба не превишава 50 млн. лв.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Данъчно задължените лица, приключили с облагаема печалба - отрицателна величина през предходната година, правят авансови тримесечни вноски на базата на облагаемата си печалба за съответния период на текущата година с натрупване в размер 20 на сто.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г.) Юридическите лица и неперсонифицираните дружества уведомяват с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, териториалната данъчна дирекция по данъчната регистрация за намаляване на авансовите вноски за периода от 1 април до 31 декември, ако считат, че те надвишават или ще надвишат дължимия годишен данък.

(7) Месечните авансови вноски се изплащат до 15-о число на текущия месец, а тримесечните - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, като за четвъртото тримесечие не се прави авансова вноска.

(8) Новообразуваните през годината данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски по реда на ал. 5, считано от датата на регистрацията им.

(9) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Месечните авансови вноски на лицата по чл. 36, ал. 4 от Закона за облагане доходите на физическите лица са в размер 20 на сто, когато за предходната година облагаемият доход не превишава 50 млн. лв.

Чл. 57. Местните юридически лица - преработватели на селскостопанска продукция и тютюн, не правят авансови вноски за данък върху печалбата и данък за общините за периода от април до септември включително.

Глава девета

ЛИХВИ ЗА ПРОСРОЧИЕ

Чл. 58. (1) За неудържаните и невнесените в срок дължими данъци, включително и за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. За невнесени дължими данъци се считат и платените в по-малко авансови вноски в резултат на неточното прилагане на чл. 54, 55 и 56.

(2) Когато действително дължимият годишен данък надвиши с повече от 10 на сто намалените по реда на чл. 56 авансови вноски, върху разликата се събира лихва, равна на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта към 31 декември на съответната календарна година.

Глава десета

ПРЕОТСТЪПВАНЕ НА ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА

Чл. 59. (1) Данъкът върху печалбата и данъкът за общините се преотстъпват на юридическите лица - специализирани предприятия, кооперации и обособени производствени единици, членуващи в националните организации на инвалиди и организации за инвалиди, в които трудоустроените лица и инвалидите са не по-малко от:

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) Дължимият данък върху печалбата се намалява с 10 на сто от сумата на вноските за учредяване на дружество или за увеличаване на дружествения капитал, използвани за придобиване или за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайните материални активи, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1. Правото се ползва и за годината на извършване на разхода за целите на предходното изречение, като с разрешеното намаление се намалява годишният данък по годишната данъчна декларация на лицето. За следващите данъчни години лицата ползват намалението при определянето и на авансовите вноски.

(2) Намалението по ал. 1 се ползва само за инвестициите, попадащи изцяло в административните граници на общини, в които за последните 3 години преди текущата има безработица 1,5 пъти по-висока от средната за страната за същия период съгласно приложението. Списъкът се актуализира след изтичането на всяка календарна година по предложение на Министерството на труда и социалната политика.

(3) Размерът на намалението по ал. 1 се отчита като резерви. Когато размерът на намалението е по-голям от дължимия данък върху печалбата за съответната година, с разликата се намалява изцяло или на части дължимият данък през следващите 5 данъчни години.

(4) За инвестициите и разходите по ал.1, извършени през повече от една данъчна година, разпоредбите на ал. 3 се прилагат, като се спазва поредността на възникването им.

Чл. 61. Осемдесет на сто от данъка върху печалбата се преотстъпва на създадените със закон пенсионни и здравноосигурителни фондове, висши учебни заведения, както и държавни и общински здравни заведения за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.

Чл. 61а. (Нов - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Преотстъпва се данък върху печалбата на земеделските производители - юридически лица, за непреработената растителна и животинска продукция, в това число от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Преотстъпеният данък се отчита като резерви. Преотстъпването на данъка е валидно, ако отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в посочените по-горе дейности.

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ЛИЦЕНЗИРАНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ДРУЖЕСТВА

Чл. 62. (1) Лицензираните инвестиционни дружества не се облагат с данък върху печалбата за частта от тяхната печалба, произхождаща от търгуване с дългосрочни ценни книги.

(2) Дивидентите на акционерите се облагат по общия ред.

Чл. 66. За неиздаване на фактура за отчитане на приходи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се налага санкцията по чл. 56, ал. 3 от Закона за счетоводството.

Чл. 67а. (Нов - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) Предприятие по чл. 2а, ал. 2, което не удържи и не внесе данъка по чл. 46а, се наказва с имуществена санкция в размер на невнесения данък.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция се събира в двоен размер, а министърът на финансите отнема правото на предприятието да отпечатва или внася документите за участие в игрите по чл. 2а, ал. 1.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от данъчните органи при териториалните данъчни дирекции, а наказателните постановления се издават от главния данъчен директор или от упълномощено от него длъжностно лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Данъчния процесуален кодекс.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъчно задължените лица са длъжни в срок до 31 март 1998 г. да декларират в териториалните данъчни дирекции по местоседалище притежаваните акции и дялово участие в задгранични дружества, дъщерни дружества и място на стопанска дейност в чужбина, както и недвижима собственост. При възникване или промяна на всяко едно от тези обстоятелства данъчно задължените лица са длъжни да подават декларация в едномесечен срок от възникването на тези обстоятелства.

§ 3. Лицата, ползващи облекченията по чл. 58, 59 и 60 и по § 3, 8 и 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху печалбата (обн., ДВ, бр. 59 от 1996 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 16, 49, 86 и 89 от 1997 г.), продължават да ги ползват до изтичането на срока, за който са предоставени, при спазване на определените в тези разпоредби условия. Условието за инвестиции в материални дълготрайни активи се смята за изпълнено, ако инвестициите са направени до подаването на годишната данъчна декларация.

§ 4. При определяне на авансовите вноски за първото тримесечие на 1998 г. за база се взема размерът на облагаемата печалба за първото тримесечие на 1997 г.

§ 5. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 се прилага за активи, придобити след 31 декември 1997 г.

§ 6. Алинея 9 на чл. 23 се прилага само за банков капитал, увеличен през периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 1999 г.

§ 7. Положителните временни разлики, формирани през 1997 г. при прилагането на чл. 21 от Закона за данък върху печалбата, се приспадат по реда на ал. 3 на същия член през 1998 г.

§ 8. Начислените през 1998 г. дивиденти за сметка на печалбата по годишния счетоводен отчет за 1997 г. на лицензираните инвестиционни дружества и приватизационни фондове се вземат под внимание при ползването на данъчното облекчение по чл. 28 от Закона за данък върху печалбата през 1997 г.

§ 9. Държавни банки, в които е продадено повече от половината акционерно участие на недържавни институции, се освобождават от данък върху печалбата, реализирана в резултат на курсови разлики по валутни активи за 1997 г.

§ 10. Този закон отменя Закона за данък върху печалбата (обн., ДВ, бр. 59 от 1996 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 16, 49, 86 и 89 от 1997 г.).

§ 11. В Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм., бр. 20 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 г.) се създава чл. 5а:

"Чл. 5а. Неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица по отношение на данъчната регистрация и данъчното облагане."

§ 13. Министърът на финансите издава наредби за прилагането на отделни разпоредби на закона.

§ 14. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.

§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г., с изключение на чл. 26, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 1999 г.

§ 15а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Разпоредбата на чл. 23, ал. 3, т. 15 се прилага от 1 януари 2000 г.

Обн., ДВ, бр. 115 от 5 декември 1997 г., в сила от 1.01.1998 г.,