ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА(oбн

ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА (oбн. ДВ, бр. 56 от 7.06.2002 г., в сила 1.10.2002 г.)

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Законът урежда организацията и управлението на туризма.

Чл. 2. Целта на закона е да:

осигури условиq за развитие на туризма като отрасъл с приоритетно значение;
въведе единни критерии за извършване на туристически дейности;
осигури защита на потребителите на туристическиq продукт;
определи правата и задължениqта на лицата, имащи отношение към туризма;
регламентира контрола върху туристическите дейности.

Чл. 3. (1) Законът регулира туризма като съвкупност от специфични стопански дейности, пътувания, участия в културни прояви, форуми и други, осъществявани в туристически обекти и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт.

(2) Туристически дейности са:

1. туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;

2. хотелиерството и ресторантьорството;

3. предоставянето на допълнителни туристически услуги.

(3) Туристически обекти са:

1. средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища;

2. местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи;

3. заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове;

4. местата за упражняване на туроператорска и туристическа агентска и информационна дейност;

5. центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги: балнеоложки, спортни, места за развлечение и атракции и др.;

6. музеите, резерватите, паметниците на културата и на историческото наследство по Закона за паметниците на културата и музеите, както и културните институти по Закона за закрила и развитие на културата;

7. националните паркове, природните паркове, резерватите, защитените местности и природните забележителности по Закона за защитените територии.

(4) Туризмът е:

1. ваканционен;

2. културен;

3. екологичен;

4. здравен и балнеоложки;

5. спортен;

6. селски;

7. друг.

Чл. 4. Държавата осъществява политиката си в туризма, като:

съдейства за развитието му като отрасъл с приоритетно значение за националната икономика;
създава нормативна база за неговото развитие в съответствие с международните норми, правила и обичайната практика;
осигурява финансово и реализира национална реклама на туристическия продукт;
създава условия за развитие на културния туризъм;
осъществява управление и контрол на качеството в туризма;
осъществява междудържавното сътрудничество в туризма.

Глава втора
ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Раздел I
Държавни органи

Чл. 5. Министърът на икономиката провежда държавната политика в туризма, като:

разработва стратегия и краткосрочни програми за развитие на туризма;
координира дейността на министерствата и ведомствата;
създава Централна експертна комисия по лицензиране и категоризиране с участието на представители на национално представените туристически сдружения;
издава лицензи за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност по предложение на Централната експертна комисия по лицензиране и категоризиране;
категоризира туристическите обекти по предложение на Централната експертна комисия по лицензиране и категоризиране в предвидените в закона случаи;
организира и координира управлението и контрола на качеството в туризма;
организира създаването и поддържането на национален туристически регистър;
организира и контролира провеждането на национална реклама в областта на туризма и подпомага туристическите сдружения за популяризиране на туристическия продукт на международния и вътрешния пазар;
ръководи Националния съвет по туризъм и утвърждава приетата от него годишна програма за национална реклама;
създава, поддържа и обновява единната система за туристическа информация;
контролира дейността на Комисията по търговия и защита на потребителите и на Изпълнителната агенция за национална туристическа реклама и информация;
съдейства за изграждането и поддържането на свързаните с туризма инфраструктура и информационни и резервационни системи;
съдейства за привличане на чуждестранни инвестиции и за реализиране на проекти за развитие на туризма на национално, регионално и местно равнище;
осъществява международно сътрудничество и представлява държавата пред международните организации в областта на туризма;
координира създаването на единна система за обучение и повишаване квалификацията на кадрите в туризма съвместно с министъра на образованието и науката, министъра на културата и министъра на труда и социалната политика;
определя центровете и местата за предлагане и потребление на балнеолечебни и други медицински услуги съвместно с министъра на здравеопазването.

Чл. 6. (1) Областният управител провежда държавната политика в туризма на територията на областта, като:

1. организира съвместно с туристическите сдружения разработването на стратегия и програми за развитието на туризма и координира тяхното изпълнение; стратегията и програмите са част от областния план за регионално развитие и се съставят на основата на националните приоритети за развитие на туризма, както и на местните и регионалните туристически ресурси и нужди;

2. координира с кметовете от областта и с други областни управители в региона реализацията на Националната програма за развитие на туризма.

(2) Областният съвет за регионално развитие по Закона за регионалното развитие подпомага областния управител в изпълнението на функциите му по закона.

Раздел II
Национален съвет по туризъм. Агенция за национална туристическа реклама и информация

Чл. 7. (1) Създава се Национален съвет по туризъм като държавно- обществен консултативен и координационен орган към министъра на икономиката.

(2) Председател на Националния съвет по туризъм е министърът на икономиката или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Министърът на икономиката определя представителите на държавата в Националния съвет по туризъм съгласувано с ръководителите на съответните държавни ведомства.

(4) В състава на Националния съвет по туризъм участват представители на:

1. държавата, определени по реда на ал. 3;

2. туристически сдружения, определени при условия и по ред в правилника по чл. 8;

3. сдружения на въздушни, сухопътни и водни превозвачи, определени при условия и по ред в правилника по чл. 8;

4. национално представените сдружения на потребителите в Република България, определени при условия и по ред в правилника по чл. 8;

5. Националното сдружение на общините в Република България.

(5) Националният съвет по туризъм:

1. предлага на министъра на икономиката годишната програма за разходване на средствата за държавното финансово подпомагане на развитието на туризма;

2. разработва и приема програма за национална реклама в областта на туризма и я предлага за утвърждаване на министъра на икономиката;

3. координира осъществяването на националната реклама в областта на туризма;

4. приема и предлага на министъра на икономиката за одобряване годишен отчет на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за национална туристическа реклама и информация за изпълнение програмата за национална реклама;

5. обсъжда и предлага на министъра на икономиката разработени концепции и програми за развитие на туризма в страната;

6. дава становища по проекти на нормативни актове и прави предложения за тяхното изменение, допълнение или отмяна;

7. обсъжда въпроси, свързани с изграждането и поддържането на туристическата инфраструктура и привличането на чуждестранни инвестиции в туризма;

8. обсъжда готовността на българските авиопревозвачи за изпълнение на чартърните им програми;

9. обсъжда подготовката за туристическите сезони и резултатите от тях;

10. обсъжда резултатите от дейността на органите, на които е възложено упражняването на контрол в туризма и свързаните с него дейности, и дава препоръки за подобряване работата на контролните органи;

11. обсъжда въпроси и дава препоръки за подобряване защитата на потребителите на туристически услуги.

Чл. 8. (1) Министърът на икономиката определя броя на членовете на Националния съвет по туризъм и издава правилник за неговата организация и дейност.

(2) Представителите по чл. 7, ал. 4, т. 2 - 5 съставляват общо половината от състава на Националния съвет по туризъм.

(3) Националният съвет по туризъм взема решенията си с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете.

Чл. 9. (1) Създава се Изпълнителна агенция за национална туристическа реклама и информация към министъра на икономиката със следните задачи:

1. изпълнение на програмата за национална реклама;

2. осъществяване на методическо ръководство и координация на дейността на регионалните и местните туристически информационни центрове;

3. създаване и поддържане на национална електронна система за туристическа информация;

4. координация на дейността на българските културни институти, мисии и дружества в чужбина по популяризиране на българското културно-историческо наследство.

(2) Изпълнителната агенция за национална туристическа реклама и информация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(3) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката.

Раздел III
Органи на местното самоуправление и местната администрация

Чл. 10. (1) Общинският съвет приема програма за развитие на туризма на територията на съответната община в съответствие с приоритетите на националната стратегия и съобразно местните туристически ресурси и потребности.

(2) Кметът на общината:

1. изготвя програма за развитието на туризма в общината съвместно с туристическите сдружения и с други юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към развитието на туризма;

2. създава консултативен съвет по въпросите на туризма с представители на местната администрация, туристическите сдружения, други юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към развитието на туризма, сдружения на местния бизнес и на потребителите;

3. създава общинска експертна комисия по категоризиране на туристическите обекти, в чийто състав половината от членовете са представители на туристически сдружения, работещи на територията на общината, ако има такива;

4. категоризира туристическите обекти по чл. 52, ал. 1 по предложение на общинската експертна комисия по категоризиране;

5. създава и поддържа регистър на категоризираните от него обекти на територията на общината;

6. заверява регистрите за настанените туристи на лицата, извършващи туристическа дейност хотелиерство на територията на общината;

7. съдейства за рекламата на туристическия продукт на общината;

8. организира информационното обслужване на туристите, включително чрез създаване на туристически информационни центрове или бюра;

9. съдейства за поддържането и опазването на природните и културно- историческите обекти на територията на общината;

10. осъществява контрол по спазването на закона и на нормативните актове по неговото прилагане;

11. съдейства на държавните органи при провеждането на политиката в туризма и извършването на контрол върху качеството на туристическия продукт на територията на общината.

Раздел IV
Туристически сдружения

Чл. 11. (1) В Република България могат да се създават туристически сдружения, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел.

(2) Сдруженията по ал. 1 се създават на териториален и професионален принцип и могат да бъдат: 1. национални, регионални и местни сдружения; 2. браншови и продуктови сдружения.

Чл. 12. (1) Туристическите сдружения в съответствие със своя устав:

1. представляват и защитават интересите на членовете си пред съответните органи на централната и местната администрация и на местното самоуправление;

2. участват в разработването на стратегии и програми за развитието на туризма в национален мащаб, на територията на региона и на общината и съдействат за тяхното изпълнение;

3. съдействат за рекламата на туристическия продукт;

4. съдействат за изграждането и функционирането на туристически информационни центрове или бюра;

5. участват в категоризирането на туристическите обекти;

6. участват в лицензирането на лицата за извършване на туристически дейности;

7. съдействат за повишаването на професионалната квалификация на кадрите в туризма;

8. участват в контрола по спазването на нормативните актове в областта на туризма;

9. регламентират професионалната етика в туризма и недопускането на нелоялна конкуренция между и по отношение на своите членове и сезират компетентните органи за извършени нарушения на законодателството.

(2) Туристическо сдружение, което е регистрирано като сдружение с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност, разходва имуществото си за развитието и утвърждаването на туризма.

(3) Туристическите сдружения подпомагат работата на държавните и на местните органи за осъществяване на политиката в областта на туризма и в управлението и контрола на качеството в туризма.

Чл. 13. Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие на туристическите сдружения за реализиране на техните цели.

Чл. 14. Туристическите сдружения предоставят в Министерството на икономиката документи за регистрация, легитимиращи ги като такива съгласно изискванията за вписване в Националния туристически регистър.

Глава трета
ФИНАНСОВО ПООЩРЯВАНЕ НА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА

Чл. 15. (1) Държавата поощрява финансово развитието на туризма чрез осигуряване на средства за:

1. национална реклама в областта на туризма;

2. контрол върху качеството на туристическия продукт;

3. единна система за туристическа информация;

4. единна система за обучение и квалификация на кадрите в туризма;

5. анализи и прогнози за състоянието и развитието на туризма;

6. социологически проучвания в туризма на национално равнище;

7. участия в проекти по международни програми.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят ежегодно чрез бюджета на Министерството на икономиката, както следва:

1. субсидия от централния бюджет;

2. приходи от:

o такси за лицензиране на туристически дейности и за категоризиране на туристически обекти;

o наложените от председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите глоби и имуществени санкции по този закон;

o лихви;

o други средства, определени с нормативен акт.

(3) Средства за развитието на туризма се осигуряват и чрез дарения и помощи, както и по международни програми и споразумения.

(4) Средствата по ал. 2 и 3 се разходват въз основа на годишната програма, приета от Националния съвет по туризъм и утвърдена от министъра на икономиката.

(5) Годишната програма се приема от Националния съвет по туризъм до края на месец май на предходната година.

Чл. 16. (1) По решение на общинския съвет в общината се създава общински фонд за развитие на туризма.

(2) Средствата във фонда по ал. 1 се набират с решение на общинския съвет от:

1. туристическите такси, определени по реда на Закона за местните данъци и такси, събирани на територията на общината, заплащани за нощувка в средства за подслон или в места за настаняване;

2. наложените от кмета на общината глоби и имуществени санкции по този закон;

3. таксите за категоризиране на туристически обекти по чл. 55, ал. 4;

4. средства, предоставени за изпълнение на целеви програми и проекти;

5. дарения и помощи, средства по международни програми и споразумения, когато не е предвидено те да постъпят в държавния бюджет;

6. лихви;

7. други източници.

(3) Средствата по ал. 2 се разходват в изпълнение на Общинската програма за развитие на туризма.

Глава четвърта
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

Раздел I
Туроператорска и туристическа агентска дейност

Чл. 17. (1) Туроператорска или туристическа агентска дейност на територията на Република България се извършва само въз основа на лиценз, издаден със заповед на министъра на икономиката.

(2) Лицензът по ал. 1 е безсрочен.

(3) Лицензът по ал. 1 не може да се преотстъпва или прехвърля.

(4) На лицензираните лица се издава лиценз и стикер, които се поставят на видно място в туристическия обект.

(5) Съвместна дейност от две или повече лица може да се извършва, когато всяко от тях притежава лиценз за извършване на съответната туристическа дейност.

Чл. 18. (1) Редът за издаване, отказване, прекратяване и отнемане на лицензи за туроператорска или туристическа агентска дейност се урежда с наредба, приета от Министерския съвет.

(2) За издаването на лицензи по реда на закона се заплащат такси в размери, определени с тарифа, приета от Министерския съвет.

Чл. 19. (1) Лиценз за туроператорска или туристическа агентска дейност се издава на лице, което кандидатства за това и:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност;

2. чийто персонал, осъществяващ туроператорска или туристическа агентска дейност, отговаря на изискванията за образование, езикова квалификация и стаж, определени в наредбата по чл. 18, ал. 1;

3. е осигурило подходящо помещение за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност, отговарящо на изискванията, определени в наредбата по чл. 18, ал. 1;

4. е предоставило препоръка от национално представено туристическо сдружение на лица, извършващи туроператорска и/или туристическа агентска дейност;

5. не е в процедура по ликвидация или несъстоятелност;

6. не е извършвало туроператорска или туристическа агентска дейност без лиценз през последните 12 месеца;

7. не е с отнет лиценз за туроператорска или туристическа агентска дейност през последните 12 месеца.

(2) Ако лицето, кандидатстващо за лиценз, не представи препоръка по ал. 1, т. 4, лицензиращият орган я изисква служебно. В случай че туристическото сдружение не издаде препоръка в 14-дневен срок от поискването, подадените от лицето документи се считат за редовни.

(3) (В сила от 1.01.2003 г.) Лице, получило писмено уведомление за издадена заповед за лиценз за туроператорска дейност, трябва да представи пред лицензиращия орган сключен застрахователен договор по чл. 42 при получаването на лиценз и стикер.

(4) Лицата, притежаващи лиценз за туроператорска дейност, могат да извършват туристическа агентска дейност без отделен лиценз, когато отговарят на изискванията, определени в наредбата по чл. 18, ал. 1.

Чл. 20. Министърът на икономиката издава или отказва издаването на лиценз за туроператорска или туристическа агентска дейност със заповед по предложение на Централната експертна комисия по лицензиране и категоризиране в 3-месечен срок от датата на подаване на заявлението от лицето.

Чл. 21. (1) Министърът на икономиката отказва издаването на лиценз при липса на някое от условията по чл. 19, ал. 1, като писмено мотивира отказа си.

(2) Заповедта на министъра на икономиката за отказ за издаване на лиценз за туроператорска дейност или туристическа агентска дейност може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 22. Лицензът за туроператорска дейност или туристическа агентска дейност се прекратява:

1. по молба на лицензираното лице;

2. с прекратяване на юридическото лице;

3. с прекратяване на стопанската дейност на лицето;

4. при смърт на физическото лице - едноличен търговец;

5. при обявяване на лицето в несъстоятелност;

6. ако лицето в 6-месечен срок от подаване на заявлението не се яви за получаване на лиценз и стикер.

Чл. 23. (1) Лицензът за туроператорска дейност или туристическа агентска дейност се отнема при:

1. установено несъответствие с условията по чл. 19, ал. 1;

2. (в сила от 1.01.2003 г.) неспазване на изискванията по чл. 42;

3. сключване на договор с нелицензиран туроператор, туристически агент или превозвач;

4. сключване на договор с лице, извършващо хотелиерство или ресторантьорство в некатегоризиран туристически обект;

5. сключване на договор за извършване на туристическа дейност с чуждестранни хотелиери, ресторантьори, туроператори или туристически агенти, които не са удостоверили правото си да извършват съответния вид туристическа дейност съгласно националното си законодателство;

6. издаване на документ с невярно съдържание при упражняването на туристически дейности, когато това е установено по съдебен ред;

7. повторно нарушение на изискванията за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност;

8. нарушаване на българското законодателство, уреждащо влизането, престоя и излизането на чуждестранни туристи от територията на Република България.

(2) Заповедта на министъра на икономиката за отнемане на лиценз може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 24. (1) При извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност на територията на страната туроператорът или туристическият агент сключва договори с лицензирани туроператори, туристически агенти, застрахователи, както и с лица, извършващи хотелиерство и ресторантьорство в категоризирани туристически обекти.

(2) Туроператорът или туристическият агент сключва с туриста от името и за сметка на лицензиран застраховател задължителна застраховка "медицински разходи при болест и злополука на туриста" при пътувания извън страната.

(3) За сключването на застраховката по ал. 2 застрахователен агент по смисъла на Закона за застраховането може да бъде и юридическо лице.

Чл. 25. (1) Туристическият ваучер се издава за вътрешен и изходящ туризъм само от лицензиран туроператор.

(2) Туристическият ваучер може да се предоставя на туриста и от туристически агент само от името и за сметка на лицензиран туроператор.

(3) Туристическият агент няма право да издава собствен туристически ваучер.

(4) Туристическият ваучер се издава на туриста при заплащане на туристическото пътуване.

(5) Туристическият ваучер се издава в не по-малко от три екземпляра и съдържа следните задължителни реквизити:

1. номер и дата на издаването на ваучера;

2. фирма на туроператора - издател на ваучера;

3. номер на лиценза на туроператора;

4. номер на лиценза за туристическа агентска дейност на лицето, представляващо туроператора;

5. име на туриста;

6. списък на предплатените услуги, включени в туристическото пътуване;

7. дати за изпълнение на първата и последната услуга;

8. контрагенти по изпълнение на услугите;

9. номер и дата на документ, удостоверяващ плащането от потребителя;

10. подпис на служителя и печат на издателя.

Чл. 26. В туристическите обекти за упражняване на туроператорска и туристическа агентска дейност се извършват само дейности, пряко или косвено свързани с предлагането на основни и допълнителни туристически услуги.

Раздел II
Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена

Чл. 27. (1) Разпоредбите на този раздел уреждат условията и реда за осъществяване на организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена (организирани пътувания).

(2) Програми за организирани пътувания могат да се предлагат само от лицензиран туроператор и/или лицензиран туристически агент.

Чл. 28. (1) Предоставената от туроператора или туристическия агент информация за организирани пътувания, тяхната цена и за всички други условия на договора трябва да бъде точна и пълна и не трябва да въвежда в заблуждение потребителя.

(2) Туроператорът или туристическият агент предоставя на потребителя информация в писмена форма, която трябва да съдържа:

1. цената, обявена в левове, и начина на плащане;

2. използвани транспортни средства и тяхната категория;

3. начална и крайна дата на пътуването;

4. начален, краен пункт и маршрут на пътуването;

5. местоположение, категория и вид на туристическия обект;

6. брой на нощувките, включени в туристическото пътуване;

7. брой и вид на храненията, включени в туристическото пътуване;

8. минимален брой участници, когато такъв е необходим за осъществяване на пътуването, и краен срок за уведомяване на потребителя, когато този брой не е набран;

9. общи данни за паспортния и визовия режим, както и информация за медицинските и санитарните изисквания, свързани с пътуването;

10. (в сила от 1.01.2003 г.) наименование на застрахователната компания, с която е сключен договорът за застраховка по чл. 42.

(3) Информацията по ал. 1 трябва да бъде ясна, точна и четливо изписана.

(4) Туроператорът е обвързан с изложеното в информацията в писмена форма и не може да я променя освен в случаите, когато:

1. изрично е предвидена възможност за извършване на промени в нея и потребителят е уведомен за тях преди сключването на договора;

2. промените са направени впоследствие по споразумение между страните.

(5) Туроператорът или туристическият агент е длъжен да предостави преди сключването на договора на потребителя писмено или по друг подходящ начин информация за паспортния и визовия режим и сроковете за получаване на необходимите документи, както и информация за медицинските и санитарните изисквания, свързани с пътуването и престоя.

Чл. 29. (1) Туроператорът или туристическият агент трябва да предостави в писмена форма на потребителя всички условия на договора преди неговото сключване.

(2) Задължението за предоставяне на информация по ал. 1 и по чл. 28, ал. 5 не се прилага при извършване на резервации и сключване на договор за организирано пътуване в последния момент.

Чл. 30. (1) С договора за организирано пътуване туроператорът се задължава да предостави туристическо пътуване с обща цена на потребителя срещу заплащане на определена цена.

(2) Договорът за организирано пътуване се сключва в писмена форма и екземпляр от него се предоставя на потребителя.

(3) Договорът трябва да съдържа:

1. дата и място на сключването;

2. фирма, седалище, адрес на управление, номер на лиценза на туроператора и/или туристическия агент, както и име, адрес, ЕГН, данни от личния документ на потребителя;

3. използвани транспортни средства, тяхната категория и отличителни знаци, дата и час на тръгване и връщане от началния и крайния пункт и маршрута на пътуването, времето на пристигане и продължителността на престоя;

4. местоположение, вид на туристическите обекти, тяхната категория и брой нощувки, когато пътуването включва нощувка;

5. вид и категория на заведенията за хранене и развлечения, брой и вид на храненията, включени в туристическото пътуване;

6. посещения, екскурзии, трансфери и други услуги, включени в общата цена;

7. специални изисквания на потребителя, предявени от него преди сключването на договора, за които е постигнато съгласие от страните по договора;

8. обща цена, обявена в левове, на всички услуги, включени в договора, други плащания, невключени в цената, срок и начин на плащане;

9. възможност за промяна на цената, реда и начина, по който тя да се преизчислява в случаите по чл. 34, ал. 1;

10. краен срок, в който потребителят има право да се откаже от договора, без да дължи неустойка и обезщетение, както и срок, в който потребителят трябва да уведоми туроператора или туристическия агент, че преотстъпва своето пътуване на трето лице;

11. размер на неустойката, която потребителят дължи на туроператора при отказ от договора след срока по т. 10;

12. минимален брой участници, ако такъв е необходим за осъществяване на пътуването, и краен срок за уведомяване на потребителя, когато този брой не е набран и пътуването може да бъде отменено;

13. задължение за уведомяване на потребителя за правата му по чл. 35, ал. 1;

14. изисквания за формата, начините и сроковете, при които потребителят има право да предяви рекламация в случаите на неизпълнение или неточно изпълнение на договора;

15. (в сила от 1.01.2003 г.) фирма и адрес на застрахователя, с който туроператорът е сключил застрахователния договор по чл. 42.

(4) Туроператорът не може да се позовава на липсата на реквизит на договора.

(5) Договорът съдържа информация за съществените елементи на сключената задължителна застраховка "медицински разходи при болест и злополука на туриста" за пътувания извън страната.

(6) Туроператорът или туристическият агент предоставя на потребителя оригинал на застрахователната полица по застраховка "медицински разходи при болест и злополука на туриста" преди началото на пътуването.

Чл. 31. Договорът за организирано пътуване не може да съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 35 и следващите от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия.

Чл. 32. (1) Туроператорът или туристическият агент е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма след сключването на договора, но не по-късно от 7 работни дни преди началото на пътуването информация за:

1. името или фирмата, адреса и телефонния номер на свой представител в посещаваното място, а при липса на представител - данни за установяване на контакт с организациите в посещаваното място, които могат да окажат съдействие на потребителя при възникване на затруднение; когато няма такава организация, на потребителя се предоставя телефонен или факс-номер за връзка с туроператора или туристическия агент;

2. времето и местата на междинните спирания и връзки;

3. вида и категорията на използваните транспортни средства и вида на мястото, което потребителят ще заеме в транспортното средство;

4. застраховките, свързани с изпълнението на договора;

5. възможността за сключване на застрахователен договор за покриване на разходите в случай на отказ от пътуване от страна на потребителя и на разходите за съдействие, включително при репатриране, както и за случаите на злополука, болест или смърт.

(2) Когато периодът между сключването на договора и началната дата на пътуването е по-кратък от 7 работни дни, информацията по ал. 1 се предоставя при сключването на договора.

(3) При пътуване в чужбина на малолетни или непълнолетни лица туроператорът или туристическият агент в срока по ал. 1 предоставя на родителя, настойника или попечителя информация, даваща възможност за пряк контакт с малолетния/непълнолетния или отговарящото за него лице на мястото на пребиваването му.

Чл. 33. Информацията по чл. 28, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 трябва да се предоставя и на български език.

Чл. 34. (1) Цената на организираното пътуване не може да се променя освен в случаите, когато това е предвидено изрично в договора и при условие, че договорът определя начина на изчисляване на промяната в цената и изменението се дължи единствено на промяна във:

1. стойността на транспортните разходи, в това число на горивото;

2. размера на такси, свързани с ползвани услуги по договора, като летищни, пристанищни и други такси;

3. обменния валутен курс, относим към договора, в периода между сключването му и датата на отпътуването.

(2) Цената не може да се увеличава 20 дни преди началната дата на пътуването.

(3) Увеличението на цената трябва да бъде икономически обосновано и да съответства на изменените разходи.

Чл. 35. (1) Когато туроператорът направи значителна промяна в някоя от съществените клаузи на договора, туроператорът или туристическият агент е длъжен да уведоми незабавно потребителя, който може:

1. да приеме промените, което се удостоверява с допълнително писмено споразумение към договора, което уточнява тяхното отражение върху цената, или

2. да се откаже от договора, без да дължи неустойка или обезщетение.

(2) Промяна в цената с повече от 5 на сто се счита за значителна промяна на договора.

(3) Потребителят уведомява за решението си туроператора или туристическия агент в 3-дневен срок от получаване на уведомлението, но не по-късно от началната дата на пътуването.

(4) Когато потребителят се откаже от договора съгласно ал. 1, т. 2, той има право да избира една от следните възможности:

1. да му бъде предложено друго пътуване от същото или по-високо качество, когато туроператорът или туристическият агент е в състояние да му предложи такова, или

2. да му бъде предложено туристическо пътуване с обща цена от по-ниско качество, като в този случай туроператорът или туристическият агент е длъжен да възстанови на потребителя разликата в цената между отмененото и предложеното пътуване, или 3. да му бъдат възстановени платените от него суми по договора в 7-дневен срок от датата на получаване на уведомлението за отказ по ал. 3.

(5) Независимо от случаите по ал. 1, 3 и 4 потребителят има право да предяви иск за обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от неизпълнението или неточното изпълнение на договора.

Чл. 36. (1) Когато туроператорът отмени организираното пътуване преди неговото започване по причина, която не се дължи на потребителя, последният има правата по чл. 35, ал. 4; в тези случаи потребителят има и правата по чл. 35, ал. 5, освен:

1. когато не е набран необходимият минимален брой участници за осъществяване на организирано пътуване и за което потребителят е уведомен писмено в сроковете, определени в договора, или

2. ако отмяната на пътуването се дължи на непреодолима сила.

(2) Дублирането на резервации не се счита за непреодолима сила.

Чл. 37. (1) Потребителят може да прехвърли правата и задълженията си по договора на трето лице, което отговаря на всички изисквания за осъществяване на пътуването, като предварително уведоми за това туроператора или туристическия агент в срок, определен в договора.

(2) Потребителят, който прехвърля своите права и задължения, и лицето, на което се прехвърля пътуването, са солидарно отговорни пред туроператора или туристическия агент за заплащане на общата цена по договора и на разходите, свързани с прехвърлянето.

Чл. 38. (1) Потребителят уведомява незабавно доставчика на услугите и туроператора или туристическия агент за всяко неточно изпълнение на договора, установено от него по време на пътуването и престоя. Уведомяването трябва да се направи в писмена или друга подходяща форма, включително и чрез телефакс, електронна поща или друго техническо средство, което дава възможност то да бъде възпроизведено.

(2) Доставчикът на услугите и туроператорът, туристическият агент или техният местен представител са длъжни в най-кратък срок от подаване на рекламацията да предприемат необходимите мерки за удовлетворяване на потребителя.

Чл. 39. (1) Туроператорът носи отговорност за